На 15 и 16 октомври (събота и неделя) с група на отец Стоян от Драгичево посетих отново Сърбия и най-хубавите манастири там. По маршрут, който вече бях минавал, но и с някои допълнения. И с много по-добра компания отпреди.
Първия ден посетихме Крушевац и църквата Лазарица (съответно бивша столица и катедрала на св. крал Лазар), след това манастира Любостиня над гр. Тръстеник (задужбина на св. кралица Милица, там са и мощите й). Когато преди 2 години бях в Крушевац църквата “Лазарица” беше в ремонт. Сега вече функционираше, имаше и ковчеже с мощи на св. княз Лазар. В Поклонихме се и в царската лавра Жича (край Кралево, задужбина на св. Сава Сръбски и крал Стефан Първовенчани/ св. Симон Монах). Не можах да позная Жича, по-точно районът около манастира – разчистено, нови параклиси, нов огромен паркинг, нови сгради за магазини, тоалетни. Имаше и защо – беше пълно с поклонници, заварихме и една сватба.

Почти на залез слънце спряхме и при Павлица – Нова и Стара – едното сега е метох на девическия манастир Градац, другото е по-скоро само паметник на културата – стегната малка църквичка от 11.-12. век над река Ибър. По тъмно вечерта стигнахме до Сопочани, който видяхме на нощното осветление и след това се настанихме за спане.
В неделята рано отидохме на служба в Сопочани. След прекрасното богослужение ни почерпиха, помотахме се малко и потеглихме към Нови Пазар. Качихме се до Джурджеви Ступови. Там се развали автобуса, но успяхме да слезем до града и да намерим работещ сервиз… на 250 метра от друга забележителност, Петрова църква. Наистина впечатляващ храм от 9.-10. век, ротонда с добавени около нея пристройки, с много необичайна галерия високо при самия купол. Отвън, около църквата беше гора от надгробни кръстове. Явно е било гробище. Всички кръстове обаче бяха само от 19. век. Не знам какво означава това.

И трите обекта – Сопочани, Джурджеви ступови и Петрова църква са част от комплекса Стари Рас, включени в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО. Манастирът Студеница – също.

Ремонтът отне няколко часа (и си беше цяло чудо, че беше успешен, изобщо, че в неделя следобед намерихме къде и кой да го направи) и успяхме да посетим след това само манастира Студеница, другата царска лавра на св. Сава и баща му, св. Симеон Мироточиви (жупан Стефан Неман). Поклонихме се на мощите на св. Симеон Мироточиви, на съпругата му св. Анастасия Сръбска (в мире Анна) и на сина им св. Симон Монах (крал Стефан Първовенчани) и вече по тъмно тръгнахме към София. Макар и доста късно (или рано сутрин по-точно), благополучно се прибрахме.

В плановете ни влизаше и манастира Градац, но не успяхме. А аз главно заради него тръгнах :) Явно не съм заслужил да го посетя още. Но няма да ми избяга :) Ибърската “магистрала” е отворена.

Още снимки може да видите в албум Православна Сърбия.