Skip to content

Постите в Православната църква

  1. В манастирите, по принцип, се пази строг пост. Но според правилото „всеки манастир си има свой устав“. В някои манастири например се позволява да се яде месо когато не е определено да се пости. В други манастири въобще никога не се яде месо.
  2. За миряните манастирският устав не важи. Миряни са всички християни, които не са монаси в манастири.

Степени на постите

а. На Велики петък не се полага  да се яде нищо. За немощни и престарели – само хляб и вода.

б. В понеделник, вторник и сряда на Страстната седмица и първите пет дни от първата седмица на Великия пост се пази строг пост (растителна храна без мазнина). Също такъв строг пост има и за 5 януари и 29 август. В тези дни , когато се случат в събота или неделя, се разрешава „Елей и вино“.

в. През Великия пост (освен първата и последната седмица) и Богородичния пост, както и през първата седмица на Коледния пост и от 20 до 24 декември, включително – постът се състои в ядене само на растителна храна с олио. Това важи и за 14 септември.
Безгръбначни животни: охлюви, миди, октоподи и др. такива – се считат за постни.

г. През останалите дни на Коледния пост, през Петрови пости и в сряда и петък (когато не са в постния период) се разрешава риба. Риба се разрешава и на празниците: Благовещение, Преображение Господне и Връбница.

д. През Сирната седмица постът се състои в това – да не се яде месо. Разрешава се риба, масло, яйца, сирене и други млечни продукти.

 

Източник: Типик или църковен Устав, СИ, С. 1980, стр. 511-512

 

Евия

На 7 юни 2015 г. екскурзия, организирана от студентските дружества ме отведе на о. Евия (популярен у нас и като Евбея). Градчето Каристос не е кой знае какво, но пък си направихме хубав плаж.
Венецианската крепост Бурдзи (Кастро; 1350) в Каристос, остров Евия

Църквата Св. Николай в Каристос, южната част на остров Евия

 

Мистра – последната византийска столица

На 14 и 15 май (събота и неделя) си направих малка разходка до останките на средновековния град Мистра (Μυστρὰς), намиращ се в центъра на Пелопонес.
Мистра е бил главен град и крепост на Ахейското княжество (създадено след падането на Византия под Латинско владичество), после на Пелопонеското деспотство. След възстановяването на Византия градът е даван на престолоснаследника.

Мистра
Чудотворната икона в църквата на девически манастир Св. Богородица Всецарица в МистраПрез 1448 година деспот Константин Палеолог е коронясан в Мистра като Константин XI за последен византийски император. През 1453 г. столицата Константинопол е превзет, а императорът пада убит. Пелопонеското деспотство остава единствената византийска земя, незавзета от османските турци. Покорено е окончателно през 1460 година. Последен владетел на Морея, а с нея и на Ахея, е Тома Палеолог, чиято дъщеря София Палеологина сключва династичен брак с великия руски княз Иван III, съответно е баба по бащина линия на първия руски цар – Иван Грозни.

Днес е малко селце на половин час път пеша над Спарта. Над селцето на един остър висок хълм са руините – останки от сгради, крепостни стени, но и цели църкви, доста добре запазени, плюс действащ манастир, цялото – обект на ЮНЕСКО. Над всичко стърчи добре запазената крепост на Вилардуен (строена 1249 г.).

Митрополитската църква Св. Димитър (1310) в Мистра, Долният град

Стенопис в църквата Св. Николай в Мистра - св. Дионисий АреопагитРано сутринта тръгнах от Атина с автобус за Спарта. Там се оказа, че съм изпуснал този за Мистра, има доста време до следващия и тръгнах пеша нагоре. В селото се настаних в хотел Mystras Inn – малък, скромен, но удобен. След малка почивка си направих една разходка нагоре до крепостта-музей. Страхотни църкви, много от тях със запазени стенописи. На следващия ден също видях каквото не бях видял вече, качих се още докато беше хладно до върха, т.е. до крепостта на Вилардуен,  а следобедно си тръгнах, този път вече с автобус до Спарта. В Атина се прибрах късно вечерта.

 

 

 

Снимки от това пътуване може да се намерят в албум Мистра.