Между 21 и 23 август 2009 г. бях на поклонническо пътуване в Сърбия, с фирма Искони. Водещ беше д-р Павел Павлов. И съм изключително доволен, че се записах за тази екскурзия.

Църквата Рождество на Пресвета Богородица в гр. Крушевац, наричана Лазарица

Тръгнахме рано сутринта в петък и началото хич не беше обещаващо – още при Сливница автобусът спука гума. Но шофьорът, подпомаган от по-оправните пътници се справи за по-малко от час и отново потеглихме. На границата също седяхме около час, не знам защо – нямаше опашка, просто граничните служители се помотваха. Но това по никакъв начин не ни смути, явно всички очаквахме забавяне там. Оказа се, че организаторите са предвидили подобни забавяния и съвсем навреме и благополучно пристигнахме в Крушевац, първата ни спирка по маршрута.

Крушевац е средно голям град в централна Сърбия, някогашна столица на св. княз Лазар, героят от битката на Косово поле. Именно неговата църква, посветена на св. Рождество Богородично, но наричана от всички “Лазарица” беше първата ни цел. Разположен сред руините на някогашна крепост, храмът е впечатляващ. Течеше ремонт, но въпреки това влязох – вътре няма кой знае какво да се гледа, но отвън е доста атрактивна. Запалих си свещички (отвън – в Сърбия свещите навсякъде се палят отвън, много добра практика), купих си няколко иконки, снимах и отидох да обядвам. Групата направи точно обратното – първо хапна, а после отиде да разгледа тази задужбина на св. Лазар.

“Задужбина” е трудно преводима на български дума, означава църква или манастир, построена за спасяване на душата на съответния владетел, често срещано явление в историята на сръбските държави, чиито владетели с малки изключения са канонизирани. Повечето сръбски крале и князе, както и техните съпруги, в един момент са оставяли светската суета и властта и са ставали монаси. От историята на България се сещам само св. княз Борис-Михаил да е постъпил така. У нас, макар и по-рано приели християнството и по-рано образували държава, определено няма толкова много запазени църкви и манастири от средновековието. Май нашите царе не са и строили толкова много “за душата”. При това сръбските продължават да функционират – всички манастири, които посетих в това пътуване (10 общо) са действащи, с монаси. Но да не изпреварвам хронологията на пътуването.

Църквата Успение Богородично в манастира Любостиня (Љубостиња)

Втората ни спирка не беше по програма, но тъй като минавахме много близо и се движехме добре във времето Павел Павлов реши да се отклоним малко и да посетим задужбината на св. княгиня Милица (съпруга на св. Лазар) – манастирът Любостиня, на десетина километра от гр. Трстеник. Бях особено развълнуван при преминавате през този град, защото родът ми е от гр. Тръстеник в България. Сръбският е по-голям. Но пак се отклоних – Любостиня има много красив храм, приличащ на Лазарица по стил. В него, вляво от вратата в притвора е ковчегът с мощите на св. Милица, станала монахиня в този манастир след смъртта на съпруга си в Косовската битка. Вдясно е гробът на монахиня Евтимия – съпруга на деспот Углеша, една от първите жени-книжовнички в Сърбия.

Главната църква на манастир Жича - Св. Спас (Възнесение Господне)

Следващата ни спирка беше манастирът Жича, на 4 км южно от Кральево. Издигнат е от св. крал Стефан Първовенчани и брат му св. Сава между 1208 и 1215 г. за  център на сръбската автокефална архиепископия. Тук са коронясвани и погребвани сръбските крале, както през Средновековието, така и в по-ново време. Тук се е подвизавал и св. владика Николай Велимирович, еп. Жички и Охридски в началото на 20. век – основна фигура в съвременното сръбско православие. Главната църква в Жича е посветена на Св. Спас – Възнесение Господне. С червения си цвят и кръщелната фиала ми напомняше на някои Светогорски манастири – и нищо чудно, строена е след като св. Сава се е върнал от Атон. Имаше запазени стенописи, май от времето на св. крал Стефан Милутин (нач. на 14. век).

След Жича се насочихме на юг по р. Ибър към Нови Пазар – старата Раса, центърът на средновековната сръбска държава Рашка, близо до границата с новите държави Косова и Черна Гора. Днес Нови Пазар е преобладаващо мюсюлмански град – не беше нужно да четем статистиката, това се виждаше ясно от гората от минарета над града. Но на няколко километра от него нагоре по река Рашка е православната твърдина – манастирът Сопочани, последната ни спирка за деня. Един невероятен манастир, Сопочани с гостоприемството на своите монаси напомняше за светогорските традиции. Службата, на която присъствах на сутринта също много приличаше на утренята и литургията от Света Гора, само дето тук имаше и жени. И нямаше котки – ключовата разлика за мен :)

Църквата Света Троица (1260) на манастира Сопочани (Сопоћани)

Сопочани е задужбина на св. крал Стефан Урош. Главната му църква е от 1260 г., посветена е на Света Троица и пази забележителни стенописи. Най-впечатляваща фреска е на Успение Богородично, заемаща площ ок. 40 кв. м. на западната стена на наоса. Но и останалите стенописи не са за изпускане. Пред южния край на иконостаса е изложено ковчеже с мощите на св. безсребърници Козма и Дамян, а в северния край – на ктитора, св. крал Урош. Днес Сопочани събира изгонените монаси от Косово и едновременно с това изпраща свои монаси да възстановят други манастири в околността.

Настанихме се в близкия хотел „Сопочани“ при много добри условия. Но вечеряхме и закусвахме в самият манастир – споменах по-горе за монашеското гостоприемство.

На 22 август (събота) си тръгнахме от Сопочани късно сутринта, минахме отново през Нови Пазар и от другата страна на града беше втората ни спирка извън програмата – в манастира Джурджеви ступови (Ђурђеви ступови, Стълбове на св. Георги) – наскоро обновен и издигнат от развалините страж на границата на православието. Джурджеви ступове е задужбина на княз Стефан Неман – от края на 12. век. Втори ктитор е княз Драгутин (в монашество Теоктист), чийто гроб е в параклис до главната църква (Св. Георги). Намира се на висок стръмен хълм и си е като крепост.

Манастир Студеница (1190) - главната църква Св. Успение Богородично

Следваше сравнително дълъг преход до Студеница – политически, духовен и културен център на средновековната сръбска държава. Това е вторият манастир на св. Сава, където е написал и оставил първият сръбски монашески устав (Студенечки типик). Тук са мощите на св. Симеон Мироточиви/ жупан Стефан Неман (пренесени от Хилендар), тук са мощите и на съпругата му Анна (в монашество преп. Анастасия Сръбска) и вторият му син Стефан Първовенчани (преп. Симеон монах) – първият сръбски крал – което превръща тази обител в главна задужбина и династична гробница на Неманите. Главната църква е посветена на св. Богородица Добротворка и издигната в края на 12. век. Има страхотни каменни пластики и запазени стенописи, течеше реставрация. Втората църква е посветена на св. Иоаким и Ана и е издигната от св. крал Стефан Милутин през 1314 г. (наричат я Кралева църква) – малка, но цялата изрисувана отвътре, с добре запазени стенописи. Има още един запазен храм – Св. Николай (13. век). От четвърта църква (Св. Иоан Кръстител) в двора са останали само основите. Запазени са крепостните стени, обграждащи в кръг манастира – за сравнение в Сопочани те бяха само руини.

Три са големите задужбини на св. Сава и баща му, св. Симеон Мироточиви/ Стефан Неман, основателя на династията – Студеница, Хилендар и Жича. Пролетта бях в Хилендарския манастир, сега видях и другите два – ако до края на годината посетя пак сръбски манастир спокойно мога да обявя в личен план 2009 г. за Година на Сърбия :)

Манастир Св. Благовещение (Благовештење) в Овчар баня

Следващата ни спирка беше в Овчарско-Кабларската клисура, наричана и Сърбска Света Гора. По предание някога тук, от двете страни на р. Западна Морава е имало 100 манастира. Днес са останали десетина. От средновековна Сърбия на Неманите се пренесохме в доста по-късно време. Първо посетихме манастира Благовещение до гр. Овчар Баня. Днешната му църква е от 1602 г. – има запазени стенописи от 1632 г., Тук е едно от най-ранните изображения на св. Георги Нови Софийски (Кратовски), има медальони с образите на св. Иван Рилски, св. Прохор Пшински и др. наши отшелници. Забележителна е сцената на Успение Богородична в лявата певница. Има ковчеже с частица от мощите на св. вмчк Георги Победоносец, както и чудотворна икона на св. Богородица. В този манастир е получил своето монашеско пострижение и сегашния сръбски патриарх Павле.

Отидохме да се настаним в хотел „Дом“ преди да посетим следващия манастир. Ако попаднете в този район не ползвайте хотел „Дом“ – отвратителен е, непосредствено до функционираща жп линия. Отне им повече от час докато ни настанят, цареше хаос, оказа се, че няма и вода. Късно вечерта водата все пак дойде, но с много слабо налягане, едвам се изкъпахме, а имахме нужда след августовските жеги и път. Както и да е. Вече след залез успяхме да отидем и до друг манастир тук – девическия Николие, посветен на Св. Никола. Тук засякохме възкресната вечерня, но църквичката е малка и не успяхме да влезем всички. Аз успях, де. Като архитектура или стенописи не е нищо особено, късен манастир е, но пък действащ.

Рано сутринта ме събудиха камбаните на манастира Преображение – девически манастир от другата страна на реката. Пресякох по въжения мост и цъфнах за утренята. Малката църквичка, всъщност и другите сгради са от началото на 20. век.  Още преди литургия съвсем се препълни от поток миряни, които запристигаха за неделната служба. Целунах евангелието и си тръгнах, очакваше ме път. Но това беше личният ми бонус от това поклонение – всеки ден имах по един манастир извън програмата.

Църквата Света Троица на манастира Манасия (Манасија, Ресава)

На 23 август (неделя) тръгнахме рано от хотела и отново след дълъг преход спряхме при следващата ни цел – Манасия (или Ресава). Внушителна крепост с високи стени и кули, този манастир отново извика асоциации със Света Гора Атонска. Манасия е издигнат от деспот Стефан Лазаревич – Високи (син на св. княз Лазар) в началото на 15. век. В църквата пред иконостаса е ковчегът с мощите му. Малко от стенописите са запазени, но си струва да се видят. В Манасия е възникнала т. нар. Ресавска книжовна школа, създала Ресавския правопис, поставил основите на сръбския език. Тук е творил Константин Костенечки, по-известен в Сърбия като Константин Философ, ученик и последовател на св. патриарх Евтимий. Тук работи за кратко и игуменът на Високи Дечани Григорий Цамблак – би трябвало да знаете кой е той.

Обедната почивка беше в град Деспотовац. Обикновено, симпатично градче. Снимах една нова църква в него, но така и не разбрах как се казва.

Църквата Св. Възнесение Господне в манастир Раваница (14. век) - задужбина на св. княз Лазар, тук са и мощите му

В близост до Манасия е другата красавица на късното средновековие – манастирът Раваница. Днес девически, този манастир е задужбина на св. княз Лазар, тук се пазят сега неговите мощи. Отвориха ни ги за поклонение. В притвора е гробът на св. Ромил Бдински (тук по-известен като Ромило Раванишки) – големият наш исихаст и пръв приятел на св. Теодосий Търновски. Църквата е посветена на Възнесение Господне и е изградена между 1375 и 1377 г. Казват, че е образец на Моравската школа, според мен си е къновизантийска по стил, но аз все пак не съм специалист. Много прилича на Лазарица и църквата в Любостиня, има богата украса от керамични и каменни декоративни елементи. Сградите и крепостните стени и кули на Раваница са многократно разрушавани от османците, но църквата е останала запазена. Днес е много добре оборудвана – с климатик, с видеонаблюдение.

Това беше поклонението ни по най-значимите манастири в Република Сърбия – започнахме с твърдината на св. княз Лазар, и завърши в неговата задужбина Раваница с поклонение на светите му мощи. Минахме и през основните задужбини на Неманите. Богато на впечатления, преживявания, а също и поучително.

Бог да пази братския сръбски народ! Нас също.

Снимки от храмовете и манастирите на Република Сърбия можете да видите в албум Православна Сърбия.

В процес на написване…

Баптистерий Св. Лидия

Една от най-хубавите ми екскурзии с Искони беше в Беломорска Гърция между 26 и 28 септември. Водач на групата беше д-р Павел Павлов.
Първата ни спирка беше в Драма. В центъра има прекрасен парк около изворите на Св. Варвара. Там е и едноименната църква. Използвах времето докато другите се захласваха по патиците и гъските в езерото да се разходя малко и посетих гробищната църква Вси Светии и огромната квартална църква Св. Пантелеймон. В последната ме посрещна много любезен свещеник, който се опита да говори с мен, но неговият български беше по-зле и от моя гръцки (който пък е съвсем зле). Все пак беше дружелюбен.
От Драма се насочихме към Кавала, като спряхме първо преди Филипи, до един нов баптистерий, посветен на св. Лидия. Указано е мястото, където според преданието св. апостол Павел е покръстил първата европейка – именно св. Лидия. Явно и в днешно време мястото се използва за кръщения. Следваше спирка при разкопките на древния град Филипи, където “апостолът на езичниците” за първи път се е подвизавал в Европа. Не влязох с групата, тъй като само преди 3 месеца бях разгледал руините и не ми се даваха още 3 евро за вход. Използвах времето да се разходя до близкото градче Кринидес, където посетих църквата Св. Христофор.
След Филипи се насочихме към град Кавала, но не спряхме в него, а го заобиколихме и отидохме до пристанището на Керамоти, откъдето взехме ферибота за остров Тасос. Настанихме се в хотелче в Потос, в югозападната част на острова, оставихме си багажа и веднага тръгнахме към Теологос – много приличащо на родопско градче, високо в планината, с хубави кръчми, една от които уважихме.
Прибрахме се в хотела вече по тъмно.

Манастир Св. Архангел Михаил на Тасос

Сутринта на 27 август станах рано и се разходих по плажа. Беше облачно, а и нямаше време за плуване, затова си останах само с намокране на краката. След закуска потеглихме. Първо посетихме манастира Св. Архангел Михаил – (девически) метох на светогорския манастир Филотей. В стария храм се съхранява чудотворна икона на св. арх. Михаил и пирон от св. Кръст Господен. Поклонихме им се и пак потеглихме, този път за Алики – останки от древно селище, на южния бряг на о. Тасос. След като разгледахме руините се насочихме към главния град на острова, откъдето взехме ферибот за Керамоти. На практика за тези два дни направихме обиколка на целия остров по крайбрежието му. Много хубав, зелен, различен от другите гръцки острови Тасос е известен със своя мед, със своя зехтин и със своя мрамор. Меда и зехтина опитах, мрамора само го погледах. :)
От Керамоти се насочихме към Кавала, прекрасен град, който пак преди 3 месеца бях разгледал. Затова пропуснах посещението в крепостта, но я обиколих отвън и се разходих из живописните улички около нея. Отново отидох до църквата Панагия в стария град, но и този път беше затворена. Седнах в едно кафене срещу нея за втори път и пак си поръчах любимото кафе елинико глико…

Манастир Св. Богородица Икосифиниса

След Кавала посетихме девическия манастир Св. Богородица Икосифиниса, наричан и Козница, в планината Пангея (Кушница), между Кавала, Серес и Драма. Много хубав манастир, посрещнаха ни добре и ни почерпиха, както си е редно. Въпреки, че точно тук разправят как манастирът е пострадал през Втората световна война от българските окупатори.
На път за Атон спряхме и в комплекса Света Лидия, близо до Аспровалта, над морето. Това не е истински манастир, а по-скоро учебно-възпитателен център за деца и юноши. Но внушително направен. Д-р Павлов сподели, че тук вече идват като на лагер през лятото и български деца.
В Урануполи пристигнахме по тъмно и се настанихме в четиризвездния хотел Акти – в същия в който бях и през май-юни. Далеч е от града, но това не ми попречи да отида пеша до любимото си заведение там и да вечерям още по-любимите хтаподи с гръцка салата и узо.

Гробът на геронда Паисий Светогорец

Сутринта отидохме вече организирано до Урануполи и се натоварихме на корабчето “Кап. Фотис”. Разбира се, докато чаках не пропуснах да се отбия в градската църква “Св. Константин и Елена”.
Туристическото корабче направи един тур покрай западния бряг на Света Гора до Агио Павлу и обратно, като на отиване се движеше на около 200 метра от сушата, а на връщане се дръпна още по-далече. Все пак се виждаха част от манастирите от тази страна на полуострова и хората се забаляваха. На мен ми беше тъжно, че съм толкова далече от Света Гора.
Но пък се превърнах в един момент на екскурзовод, като обяснявах на висок глас при кой манастир сме и какво се вижда. Около мен постепенно се събраха хора и жадно гледаха ту картите, ту брега, слушайки ме къде сме. Включително и чужденци – все пак на френски, руски и български “Зограф” и “Дохиар” звучат сходни…

Последната ни спирка от това пътуване беше край Суроти, село до Солун. Тук, в исихастирия Св. Иоан Богослов е гробът на Стареца Паисий Светогорец, тук има и частици от мощите на св. Арсений Кападокийски в едноименната църква. Валеше дъжд, но това не ми попречи да се поклоня на гроба, с любимата ми книга в ръка – “Писма” на Паисий Светогорец. Дъждовните капки милостиво скриха сълзите.

Църквата Св. Архангели на манастир Св. Наум до Охридското езеро

И последно за 2008 година – между 17 и 19 октомври печатницата в която работя (Европринт) направи тиймбилдинг в Охрид. Ясно е, че на такова място няма да пропусна да посетя всички възможни църкви и да се поклоня на мощите на св. Наум Охридски и св. Климент Охридски. Успях да посетя и музеите и църквите, които бях пропуснал при предишното ми идване тук. Успях да присъствам и на две служби – на вечерня в “Успение на Пресвета Богородица” – Каменско и на литургия в “Св. Климент и Св. Пантелеймон” на Плаошник. Това всъщност се оказаха и двете единствени действащи църкви в Охрид, град който някога се е хвалел с 365 храма. То църквите и сега не са малко, но повечето са затворени или са музеи. А и в действащите беше доста празно – 10 човека на неделна литургия в църква, в която са мощите на св. Климент… тъжно… Но факт. От Св. София ме изгониха защото съм с фотоапарат… Но пък в няколко други църкви хората бяха много любезни, още повече като разбираха, че съм от България. Сравнявайки това пътуване с другото от преди по-малко от месец, в Егейска Македония, контрастът е огромен. В хората, не толкова в природата или в сградите. Дано Бог помага на вярващите в Република Македония!
Амин.

Снимки можете да видите в албуми Гърция и Македония.