Skip to content

Сърбия 2011

На 15 и 16 октомври (събота и неделя) с група на отец Стоян от Драгичево посетих отново Сърбия и най-хубавите манастири там. По маршрут, който вече бях минавал, но и с някои допълнения. И с много по-добра компания отпреди.
Първия ден посетихме Крушевац и църквата Лазарица (съответно бивша столица и катедрала на св. крал Лазар), след това манастира Любостиня над гр. Тръстеник (задужбина на св. кралица Милица, там са и мощите й). Когато преди 2 години бях в Крушевац църквата “Лазарица” беше в ремонт. Сега вече функционираше, имаше и ковчеже с мощи на св. княз Лазар. В Поклонихме се и в царската лавра Жича (край Кралево, задужбина на св. Сава Сръбски и крал Стефан Първовенчани/ св. Симон Монах). Не можах да позная Жича, по-точно районът около манастира – разчистено, нови параклиси, нов огромен паркинг, нови сгради за магазини, тоалетни. Имаше и защо – беше пълно с поклонници, заварихме и една сватба.

Манастир Стара Павлица (посвећена светим апостолима Петру и Павл)
Почти на залез слънце спряхме и при Павлица – Нова и Стара – едното сега е метох на девическия манастир Градац, другото е по-скоро само паметник на културата – стегната малка църквичка от 11.-12. век над река Ибър. По тъмно вечерта стигнахме до Сопочани, който видяхме на нощното осветление и след това се настанихме за спане.
В неделята рано отидохме на служба в Сопочани. След прекрасното богослужение ни почерпиха, помотахме се малко и потеглихме към Нови Пазар. Качихме се до Джурджеви Ступови. Там се развали автобуса, но успяхме да слезем до града и да намерим работещ сервиз… на 250 метра от друга забележителност, Петрова църква. Наистина впечатляващ храм от 9.-10. век, ротонда с добавени около нея пристройки, с много необичайна галерия високо при самия купол. Отвън, около църквата беше гора от надгробни кръстове. Явно е било гробище. Всички кръстове обаче бяха само от 19. век. Не знам какво означава това.

И трите обекта – Сопочани, Джурджеви ступови и Петрова църква са част от комплекса Стари Рас, включени в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО. Манастирът Студеница – също.

Црква Светих апостола Петра и Павла у Расу

Ремонтът отне няколко часа (и си беше цяло чудо, че беше успешен, изобщо, че в неделя следобед намерихме къде и кой да го направи) и успяхме да посетим след това само манастира Студеница, другата царска лавра на св. Сава и баща му, св. Симеон Мироточиви (жупан Стефан Неман). Поклонихме се на мощите на св. Симеон Мироточиви, на съпругата му св. Анастасия Сръбска (в мире Анна) и на сина им св. Симон Монах (крал Стефан Първовенчани) и вече по тъмно тръгнахме към София. Макар и доста късно (или рано сутрин по-точно), благополучно се прибрахме.

В плановете ни влизаше и манастира Градац, но не успяхме. А аз главно заради него тръгнах :) Явно не съм заслужил да го посетя още. Но няма да ми избяга :) Ибърската “магистрала” е отворена.

Още снимки може да видите в албум Православна Сърбия.

Св. Гора Атон 10 (Св. Козма)

29 септември – 5 октомври 2011 г.

Манастир Ксенофонт

През Солун – Урануполи – един ден в Ксенофонт, пътьом през Дохиар за поглонение на Скоропослушница, после един ден в Зограф, след това един ден във Ватопед и обратно в Зограф – за празника на св. Козма Зографски.

Католиконът на манастир Ватопед

Последните двама от четворицата отшелници

Преди време четох една легенда – за четворицата братя отшелници, живяли през 10. и 11. век – св. Иоан Рилски, св. Гаврил Лесновски, св. Иоаким Осоговски и св. Прохор Пчински. Тя разказва, че четиримата светци живели заедно в една пещера близо до Лесново в пълно единение. За тях никой не знаел, докато един ден едно овчарче ги открило и това станало причина те да напуснат този край. Договорили се след като се събудят всеки да тръгне в непозната посока, без да казва накъде заминава. Пръв се събудил Иоан Рилски, прекръстил се и тръгнал на изток към Рила планина. Втори се събудил Прохор Пчински, който избрал да живее в една пещера над Пчиня. Иоаким се настанил в Осоговската планина, а Гаврил останал в Лесново, само променил пещерата.

Това си е чиста легенда, разбира се, четиримата не са се виждали, живели са по различно време. Но са първите (известни) български монаси-отшелници, почитани и в България, и в Р. Македония, и в Сърбия.

В Рилския манастир, при мощите на св. Иоан Рилски съм ходил много пъти. Няколко пъти съм се отбивал и в Осоговския манастир – близо е до границата, близо до пътя София – Скопие. Обаче все не можех да отида до Пчинския и Лесновския манастир – много встрани от всичко са, затулени в планините, трудно достъпни. Все пак, по Божията воля и благодарение на Искони това лято отидох на поклонение и там.

Главната църква на Пчинския манастир

На 4 юни с една екскурзия посетих Враня и Пчинския манастир (днес в Сърбия). Поклоних се и на мощите на св. Прохор Пчински.

Главната църква на Лесновския манастир

На 20 и 21 август пък бях на една екскурзия в Р. Македония, до Скопие и обратно, като се отбихме в началото още и в Лесновския манастир. Мощите на св. Гаврил не са запазени, само гробът му…

Втората екскурзия включваше още много интересни места – църквата в Старо Нагоричене, езерото Матка над Скопие с църквите (манастирски) Св. Андрей, Св. Никола Шишевски, Св. Богородица; църквата Св. Пантелеймон в Горно Нерези; Св. Спас в Скопие и др.

В Косово и Метохия

21 – 23 май 2011 г.

През Сърбия, спирка в Куршумлия, после Прищина, манастир Грачаница, Призрен, две нощувки в Призрен.
Св. Спас, Призрен
На втория ден – манастир Високи Дечани, Печката патриаршия, Печ, Голема Оча.

Трети ден – Липлян, манастирите Соколица и Банска край Косовска Митровица, излизане от Косово, спирка в Прокуплье и обратно в България.

Манастир Високи Дечани

С фирма “Искони”

Св. Гора Атон 9 (Пасха)

21 – 29 април 2011 г.

Предимно в Зограф – за Великият маслосвет на Велики четвъртък, през строгият пост по светогорски за Велики петък, Пасха – трите дена на Великден… После в Карея, Филотей и Каракал (с което вече съм видял и посетил всичките 20 манастира в Св. Гора). Накрая Солун и София.