Skip to content

Св. Гора Атон 20

3 – 6 март 2016 г.

Около националния празник се получаваха 4 почивни дни и реших да използвам това време за да ида до Св. Гора. Пътувах през нощта на 2 срещу 3 март до Солун и оттам до Урануполи. Нормално влязох с ферибота до Дафни, а оттам с автобус до Карея. Поклоних се на иконата на Пресвета Богородица “Достойно ест”. От светогорската столица се спуснах пеша до манастира Пантократор (през скита Св. Илия), където преспах първата нощ. Бях останал с много хубави впечатления от този манастир при първото си посещение в него. Но сега уцелих момент, в който архондарика е в ремонт и настаняването не беше много добро. Но пък манастирът си е хубав, също и най-важното – богослужението.

Манастир Пантократор (1363) - поглед от пътя от Карея

На следващия ден пеша отидох до Ватопед, този път следвайки пътя покрай морето (преди бях направил едно странно обхождане през Св. Илия и Ксилургу). Всичко беше прекрасно.

Съборната църква

Пеша отидох и до Зограф на 5-и. Но там ме сложиха в едно помещение с над 20 руснака. Това са изключително досадни хора, които не спират да приказват до среднощ, обяснявайки, естествено, колко са велики и как всички трябва да ги почитаме, че даже и обичаме. Противни са, много. изнесох се и спах в коридора. На сутринта рано тръгнах към Дохиар, където се поклоних на чудотворната икона на Пресвета Богородица – Скоропослушница и отново през Солун се прибрах у нас.

Още снимки – в албуми Зограф и Св. Гора.

На Зимния Св. Георги в Зограф (19)

15-16 ноември 2015 г.

Пред католикона на Зографския манастир, в навечерието на зимния празник на св. вмчк ГеоргиНа 16 ноември се отбелязва по стар стил пренасянето на мощите на св. великомъченик Георги Победоносец и обновяването на храма в Лида. Това е и вторият храмов празник на Зографската света обител, също отбелязван с всенощно бдение. За пръв път имах възможност да присъствам на него – обикновено това е най-усилното време в полиграфията и няма как да си взимам отпуск през ноември, но през 2015-а бях безработен, така че можеше. А и г-н Андрей Касабав беше така добър да ме вземе с групата певци, които той (вече традиционно) водеше за левия клирос.

 

Репортажче със снимки и видео имам на сайта на Софийската св. митрополия.

За мен и за Мони обаче това пътуване ще си остане и с огромните проблеми с транспорта – натам акумулаторът на буса не работеше, сменяхме го с друг през час, на връщане корабче ни взе чак вечерта, стояхме часове на арсаната в неизвестност. И за капак накрая бусът съвсем се скапа и го зарязахме насред  пътя в Гърция. Но все пак… прибрахме се живи и здрави :)

Коринт

20 юни 2015 г.

Месеци наред живях на 70 км от Коринт, но чак на 20 юни най-после си направих едно пътуване до там. Посланията до Коринтяни са едни от най-любимите ми части от Библията и просто ми се искаше да видя мястото, където апостол Павел е живял, вървял, говорил и т.н.

Останки от Стария Коринт - пътят от морето към града. В дъното се издига хълмът на Акрокоринт

Хванах си автобус от Атина и слезнах малко след града, при село Лехео (близо е до старото пристанище на стария град на Коринтския залив (Йонийско море). Оттам пеша повървях (около час) до Стария Коринт. Завъртях се малко из стария град, но реших да го оставя за следобед и тръгнах да се изкачвам към крепостта горе на акропола – Акрокоринт. В жегите катеренето нагоре си е сериозно предизвикателство. Обиколих акропола, видях каквото можеше да се види (не е много), пих кафе пред върха и се спуснах следобеда към Стария Коринт. От него се спуснах към морето, при Лехео, топнах се в морето за малко и пеша отидох до града (новия). Посетих катедралния храм Св. Павел, разходих се из града и се прибрах късно вечерта с автобуса в Атина.

Катедралният храм Св. ап. Павел в Коринт

 

Снимки от пътуването могат да се видят в албуми Пелопонес и Коринтия.