Между 21 и 23 август 2009 г. бях на поклонническо пътуване в Сърбия, с фирма Искони. Водещ беше д-р Павел Павлов. И съм изключително доволен, че се записах за тази екскурзия.

Църквата Рождество на Пресвета Богородица в гр. Крушевац, наричана Лазарица

Тръгнахме рано сутринта в петък и началото хич не беше обещаващо – още при Сливница автобусът спука гума. Но шофьорът, подпомаган от по-оправните пътници се справи за по-малко от час и отново потеглихме. На границата също седяхме около час, не знам защо – нямаше опашка, просто граничните служители се помотваха. Но това по никакъв начин не ни смути, явно всички очаквахме забавяне там. Оказа се, че организаторите са предвидили подобни забавяния и съвсем навреме и благополучно пристигнахме в Крушевац, първата ни спирка по маршрута.

Крушевац е средно голям град в централна Сърбия, някогашна столица на св. княз Лазар, героят от битката на Косово поле. Именно неговата църква, посветена на св. Рождество Богородично, но наричана от всички “Лазарица” беше първата ни цел. Разположен сред руините на някогашна крепост, храмът е впечатляващ. Течеше ремонт, но въпреки това влязох – вътре няма кой знае какво да се гледа, но отвън е доста атрактивна. Запалих си свещички (отвън – в Сърбия свещите навсякъде се палят отвън, много добра практика), купих си няколко иконки, снимах и отидох да обядвам. Групата направи точно обратното – първо хапна, а после отиде да разгледа тази задужбина на св. Лазар.

“Задужбина” е трудно преводима на български дума, означава църква или манастир, построена за спасяване на душата на съответния владетел, често срещано явление в историята на сръбските държави, чиито владетели с малки изключения са канонизирани. Повечето сръбски крале и князе, както и техните съпруги, в един момент са оставяли светската суета и властта и са ставали монаси. От историята на България се сещам само св. княз Борис-Михаил да е постъпил така. У нас, макар и по-рано приели християнството и по-рано образували държава, определено няма толкова много запазени църкви и манастири от средновековието. Май нашите царе не са и строили толкова много “за душата”. При това сръбските продължават да функционират – всички манастири, които посетих в това пътуване (10 общо) са действащи, с монаси. Но да не изпреварвам хронологията на пътуването.

Църквата Успение Богородично в манастира Любостиня (Љубостиња)

Втората ни спирка не беше по програма, но тъй като минавахме много близо и се движехме добре във времето Павел Павлов реши да се отклоним малко и да посетим задужбината на св. княгиня Милица (съпруга на св. Лазар) – манастирът Любостиня, на десетина километра от гр. Трстеник. Бях особено развълнуван при преминавате през този град, защото родът ми е от гр. Тръстеник в България. Сръбският е по-голям. Но пак се отклоних – Любостиня има много красив храм, приличащ на Лазарица по стил. В него, вляво от вратата в притвора е ковчегът с мощите на св. Милица, станала монахиня в този манастир след смъртта на съпруга си в Косовската битка. Вдясно е гробът на монахиня Евтимия – съпруга на деспот Углеша, една от първите жени-книжовнички в Сърбия.

Главната църква на манастир Жича - Св. Спас (Възнесение Господне)

Следващата ни спирка беше манастирът Жича, на 4 км южно от Кральево. Издигнат е от св. крал Стефан Първовенчани и брат му св. Сава между 1208 и 1215 г. за  център на сръбската автокефална архиепископия. Тук са коронясвани и погребвани сръбските крале, както през Средновековието, така и в по-ново време. Тук се е подвизавал и св. владика Николай Велимирович, еп. Жички и Охридски в началото на 20. век – основна фигура в съвременното сръбско православие. Главната църква в Жича е посветена на Св. Спас – Възнесение Господне. С червения си цвят и кръщелната фиала ми напомняше на някои Светогорски манастири – и нищо чудно, строена е след като св. Сава се е върнал от Атон. Имаше запазени стенописи, май от времето на св. крал Стефан Милутин (нач. на 14. век).

След Жича се насочихме на юг по р. Ибър към Нови Пазар – старата Раса, центърът на средновековната сръбска държава Рашка, близо до границата с новите държави Косова и Черна Гора. Днес Нови Пазар е преобладаващо мюсюлмански град – не беше нужно да четем статистиката, това се виждаше ясно от гората от минарета над града. Но на няколко километра от него нагоре по река Рашка е православната твърдина – манастирът Сопочани, последната ни спирка за деня. Един невероятен манастир, Сопочани с гостоприемството на своите монаси напомняше за светогорските традиции. Службата, на която присъствах на сутринта също много приличаше на утренята и литургията от Света Гора, само дето тук имаше и жени. И нямаше котки – ключовата разлика за мен :)

Църквата Света Троица (1260) на манастира Сопочани (Сопоћани)

Сопочани е задужбина на св. крал Стефан Урош. Главната му църква е от 1260 г., посветена е на Света Троица и пази забележителни стенописи. Най-впечатляваща фреска е на Успение Богородично, заемаща площ ок. 40 кв. м. на западната стена на наоса. Но и останалите стенописи не са за изпускане. Пред южния край на иконостаса е изложено ковчеже с мощите на св. безсребърници Козма и Дамян, а в северния край – на ктитора, св. крал Урош. Днес Сопочани събира изгонените монаси от Косово и едновременно с това изпраща свои монаси да възстановят други манастири в околността.

Настанихме се в близкия хотел „Сопочани“ при много добри условия. Но вечеряхме и закусвахме в самият манастир – споменах по-горе за монашеското гостоприемство.

На 22 август (събота) си тръгнахме от Сопочани късно сутринта, минахме отново през Нови Пазар и от другата страна на града беше втората ни спирка извън програмата – в манастира Джурджеви ступови (Ђурђеви ступови, Стълбове на св. Георги) – наскоро обновен и издигнат от развалините страж на границата на православието. Джурджеви ступове е задужбина на княз Стефан Неман – от края на 12. век. Втори ктитор е княз Драгутин (в монашество Теоктист), чийто гроб е в параклис до главната църква (Св. Георги). Намира се на висок стръмен хълм и си е като крепост.

Манастир Студеница (1190) - главната църква Св. Успение Богородично

Следваше сравнително дълъг преход до Студеница – политически, духовен и културен център на средновековната сръбска държава. Това е вторият манастир на св. Сава, където е написал и оставил първият сръбски монашески устав (Студенечки типик). Тук са мощите на св. Симеон Мироточиви/ жупан Стефан Неман (пренесени от Хилендар), тук са мощите и на съпругата му Анна (в монашество преп. Анастасия Сръбска) и вторият му син Стефан Първовенчани (преп. Симеон монах) – първият сръбски крал – което превръща тази обител в главна задужбина и династична гробница на Неманите. Главната църква е посветена на св. Богородица Добротворка и издигната в края на 12. век. Има страхотни каменни пластики и запазени стенописи, течеше реставрация. Втората църква е посветена на св. Иоаким и Ана и е издигната от св. крал Стефан Милутин през 1314 г. (наричат я Кралева църква) – малка, но цялата изрисувана отвътре, с добре запазени стенописи. Има още един запазен храм – Св. Николай (13. век). От четвърта църква (Св. Иоан Кръстител) в двора са останали само основите. Запазени са крепостните стени, обграждащи в кръг манастира – за сравнение в Сопочани те бяха само руини.

Три са големите задужбини на св. Сава и баща му, св. Симеон Мироточиви/ Стефан Неман, основателя на династията – Студеница, Хилендар и Жича. Пролетта бях в Хилендарския манастир, сега видях и другите два – ако до края на годината посетя пак сръбски манастир спокойно мога да обявя в личен план 2009 г. за Година на Сърбия :)

Манастир Св. Благовещение (Благовештење) в Овчар баня

Следващата ни спирка беше в Овчарско-Кабларската клисура, наричана и Сърбска Света Гора. По предание някога тук, от двете страни на р. Западна Морава е имало 100 манастира. Днес са останали десетина. От средновековна Сърбия на Неманите се пренесохме в доста по-късно време. Първо посетихме манастира Благовещение до гр. Овчар Баня. Днешната му църква е от 1602 г. – има запазени стенописи от 1632 г., Тук е едно от най-ранните изображения на св. Георги Нови Софийски (Кратовски), има медальони с образите на св. Иван Рилски, св. Прохор Пшински и др. наши отшелници. Забележителна е сцената на Успение Богородична в лявата певница. Има ковчеже с частица от мощите на св. вмчк Георги Победоносец, както и чудотворна икона на св. Богородица. В този манастир е получил своето монашеско пострижение и сегашния сръбски патриарх Павле.

Отидохме да се настаним в хотел „Дом“ преди да посетим следващия манастир. Ако попаднете в този район не ползвайте хотел „Дом“ – отвратителен е, непосредствено до функционираща жп линия. Отне им повече от час докато ни настанят, цареше хаос, оказа се, че няма и вода. Късно вечерта водата все пак дойде, но с много слабо налягане, едвам се изкъпахме, а имахме нужда след августовските жеги и път. Както и да е. Вече след залез успяхме да отидем и до друг манастир тук – девическия Николие, посветен на Св. Никола. Тук засякохме възкресната вечерня, но църквичката е малка и не успяхме да влезем всички. Аз успях, де. Като архитектура или стенописи не е нищо особено, късен манастир е, но пък действащ.

Рано сутринта ме събудиха камбаните на манастира Преображение – девически манастир от другата страна на реката. Пресякох по въжения мост и цъфнах за утренята. Малката църквичка, всъщност и другите сгради са от началото на 20. век.  Още преди литургия съвсем се препълни от поток миряни, които запристигаха за неделната служба. Целунах евангелието и си тръгнах, очакваше ме път. Но това беше личният ми бонус от това поклонение – всеки ден имах по един манастир извън програмата.

Църквата Света Троица на манастира Манасия (Манасија, Ресава)

На 23 август (неделя) тръгнахме рано от хотела и отново след дълъг преход спряхме при следващата ни цел – Манасия (или Ресава). Внушителна крепост с високи стени и кули, този манастир отново извика асоциации със Света Гора Атонска. Манасия е издигнат от деспот Стефан Лазаревич – Високи (син на св. княз Лазар) в началото на 15. век. В църквата пред иконостаса е ковчегът с мощите му. Малко от стенописите са запазени, но си струва да се видят. В Манасия е възникнала т. нар. Ресавска книжовна школа, създала Ресавския правопис, поставил основите на сръбския език. Тук е творил Константин Костенечки, по-известен в Сърбия като Константин Философ, ученик и последовател на св. патриарх Евтимий. Тук работи за кратко и игуменът на Високи Дечани Григорий Цамблак – би трябвало да знаете кой е той.

Обедната почивка беше в град Деспотовац. Обикновено, симпатично градче. Снимах една нова църква в него, но така и не разбрах как се казва.

Църквата Св. Възнесение Господне в манастир Раваница (14. век) - задужбина на св. княз Лазар, тук са и мощите му

В близост до Манасия е другата красавица на късното средновековие – манастирът Раваница. Днес девически, този манастир е задужбина на св. княз Лазар, тук се пазят сега неговите мощи. Отвориха ни ги за поклонение. В притвора е гробът на св. Ромил Бдински (тук по-известен като Ромило Раванишки) – големият наш исихаст и пръв приятел на св. Теодосий Търновски. Църквата е посветена на Възнесение Господне и е изградена между 1375 и 1377 г. Казват, че е образец на Моравската школа, според мен си е къновизантийска по стил, но аз все пак не съм специалист. Много прилича на Лазарица и църквата в Любостиня, има богата украса от керамични и каменни декоративни елементи. Сградите и крепостните стени и кули на Раваница са многократно разрушавани от османците, но църквата е останала запазена. Днес е много добре оборудвана – с климатик, с видеонаблюдение.

Това беше поклонението ни по най-значимите манастири в Република Сърбия – започнахме с твърдината на св. княз Лазар, и завърши в неговата задужбина Раваница с поклонение на светите му мощи. Минахме и през основните задужбини на Неманите. Богато на впечатления, преживявания, а също и поучително.

Бог да пази братския сръбски народ! Нас също.

Снимки от храмовете и манастирите на Република Сърбия можете да видите в албум Православна Сърбия.