Skip to content

Св. Гора Атон 24 (Св. Георги – панигир)

На 6 май 2018 г. – деня на свети великомъченик Георги, в Зографската света обител се състоя празнично всенощно бдение. На тазгодишното тържество, по решение на Св. Синод на БПЦ – БП, с благословението на Негово Светейшество Българския патриарх и Софийски митрополит Неофит и с благословението на Негово Всесветейшество Вселенския патриарх Вартоломей, богослуженията бяха оглавени от Негово Високопреосвещенство Врачанския митрополит Григорий.
Негово Високопреосвещенство, заедно с духовници от Врачанска епархия, пристигна на Света Гора и бе тържествено посрещнат от манастирското братство още на 4 май.
Зографската св. обител
Митрополит Григорий възглави всенощното бдение и отслужи божествената света Литургия по случай престолния празник. В съслужение с него бяха Високопреподобният игумен на Зографския манастир схиархимандрит Амвросий, а също така братя от манастира, монаси от други атонски манастири и скитове, много свещенслужители от България. Песнопенията на такъв празник на Атон се изпълняват пространно, антифонно от двата клира, по утвърдени от традицията светогорски мелодии. На дясната певница пееха гръцки монаси от светогорския манастир Григориат, а на лявата, на славянски език – певци от столичния хор „Преп. Наум Охридски“, водени от своя диригент, г-н Андрей Касабов. Типикар бе отец Антипа, карейски келиот. Като канонарси се редуваха отец Симон от манастира Симоно-Петра, зографският монах Климент и др.
Стотици бяха поклонниците, дошли да изпросят молитвеното застъпничество на светия великомъченик, победоносец и чудотворец Георги.
По време на св. Литургия към поклонниците се присъедини и министър-председателят на Република България, г-н Бойко Борисов. Той беше придружен от заместник-министъра на външните работи на Република Гърция г-н Йоанис Аманатидис. В групата на българските политици бяха и министърът на културата Боил Банов, финансовият министър Владислав Горанов, министърът на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков, здравният министър Кирил Ананиев, транспортният министър Ивайло Московски, много депутати от различни парламентарно представени групи, кметове, държавни служители.
След св. Литургия беше извършена малка лития около храма и беше осветено нововъзстановеното южно крило на светата обител. При освещаването присъстваха премиерът Бойко Борисов и съпровождащите го министри.
Южното крило на този древен български манастир на Света Гора Атонска досега беше неизползваемо, заради сериозни поражения при пожар през 1976 г. Поради липса на средства през всичките тези години неговото възстановяване беше затруднено. С дарените от българското правителство 940 000 лева то е окончателно завършено и вече очаква своите обитатели.
В приветствието си към братята на Зографския манастир по случай престолния празник, премиерът г-н Бойко Борисов отбеляза, че българското правителство винаги е поддържало и ще поддържа Българската православна църква и българския манастир на Атон, „Св. Георги – Зограф“. Министър-председателят изрази и задоволството си от извършените реставрационни работи в южното крило, както и благодарността си за възможността именно на този голям празник да посети светата обител.
В словото си по време на тържествения обяд след всенощната богослужба митрополит Григорий призова „да благодарим на Бога, че и тази година сме удостоени с тази велика духовна радост да бъдем заедно тук, в обителта на св. Георги, да благодарим на Майката Божия, че ни прие в нейната Градина – Света Гора, да благодарим на свети Георги за това, че пази светата обител и ни прие в нея… да благодарим на братството на светата обител в лицето на дядо игумен за любезната покана, за гостоприемството и за това, че братята се грижат усърдно за светата обител… Нека всеки от нас да отнесе в себе си мъничко от тази благодат, която е получил, мъничко от това, което е чул в светата служба за великомъченика, и да се постарае да му подражава – на вярата му, на любовта му към Бога и към ближните, на неговата твърдост в отстояването на светата Православна вяра…“ Негово Високопреосвещенство преподаде и първосветителския благослов на Светейшия български патриарх Неофит и на целия Св. Синод на Българската православна църква.
Врачанският митрополит Григорий се включи и в ктиторската вечерня – отслужвана вечерта на 6 май, по време на която се прави помен за всички дарители на манастира от неговото основаване до днес, както и в св. Литургия и литийното шествие на следващия ден, 7 май. По зографска традиция литията с Аравийската чудотворна икона на св. Георги се прави веднага след бдението на самия празник до мястото, където според преданието тя е избрала да остане именно в манастира на великомъченика. Заради силните дъждове обаче, литията беше отложена с един ден. На връщане към манастира иконата спря пред паметника на светите 26 Зографски мъченици. След като шествието обиколи съборния храм, иконата бе върната на мястото ? в храма и бе даден отпуст на светата богослужба.
С преизпълнени сърца от тези дни на усилни молитви и славословия и благодарност към всеблагия Господ и към светия великомъченик и великоначалник Георги Победоносец и Чудотворец, поклонниците си тръгнаха от Света Гора с упование към всеславния бърз помощник на призоваващите го и почитащите го, с духовната радост и надежда.
Великата Лавра
Хор “Преп. Наум Охридски” направи поклонническо пътуване до Великата Лавра, като специални посети и пещерата на св. Иоан Кукузел, поклони се на честните му мощи, пя пред чудотворната икона на Пресвета Богородица – “Кукузелиса”. На връщане от Лаврата, спряхме в Карея и имахме благодатната възможност да посетим Зографския конак там, както и Протата, където се поклонихме на чудотворната богородична икона “Достойно ест”, а в скитът “Св. Андрей” – на мощите на св. първозван апостол.

 

Снимки от празничните богослужения може да видите в албум “Зографски панигир, 2018”

А песнопения на хор “Преп. Наум Охридски” – в канала в ютуб

Софийският свещенически хор на поклонение в Старозагорска епархия

Репортаж от мое пътуване със хора на Софийските свещеници – 1 и 2 май 2018 г.

С благословението на Негово Светейшество Българския патриарх и Софийски митрополит Неофит и по покана на Негово Високопреосвещенство Старозагорския митрополит Киприан, Софийският свещенически хор, с диригент иконом д-р Кирил Попов посети Старозагорска епархия на 1 и 2 май. Гостите от София бяха посрещнати в Старозагорската св. митрополия лично от правоправящия архиерей, след което участваха във вечерното богослужение в храм „Св. Николай“ в Стара Загора.
Южният престол на храма е посветен на св. цар Борис-Михаил, чиято памет празнуваме на 2 май. Празничната вечерня с петохлебие беше възглавена от ставр. иконом Емилиян Димов, председател на храма-домакин, а в съслужение с него бяха много свещенослужители от Старозагорска епархия, както и Софийският митрополитски протодякон Иван Петков. Освен паметта на равноапостолния покръстител на българите, на 2 май се отбелязва и успението на св. Атанасий Велики, патриарх Александрийски, а през тази година на този ден се празнуваше и празникът Преполовение – средата на светата Петдесетница. Храмът се изпълни с боголюбиви миряни, които се насладиха на прекрасните песнопения на Софийския свещенически хор и в благодатта на богослужението отправиха своите искрени молитви към Всеподателя Бога, Пресвета Богородица и празнуваните велики светии.
В края на светата богослужба с пастирско слово към всички се обърна иконом Кирил Попов, който припомни живота и подвига на великия изповедник и учител на Църквата, велик защитник на християнското учение за Боговъплъщението, св. Атанасий Александрийски, както и житието на светия Борис Покръстител. Накрая отец Кирил призова: „Нека прославяйки Възкръсналия Спасител – наш Господ Иисус Христос, и Неговите велики угодници – св. Атанасий и св. княз Борис-Михаил, да си кажем – нека Бог да ни укрепи, да благослови нашия благочестив народ, да може да се укрепи и вярата, да се усили моралът и да имаме този велик борбен дух, с който са живели и нашите предци, тези великани на духа. Нека по техните молитви Божието благословение да бъде върху всички нас!“
На 2 май своя празник отбелязва манастирът „Св. Атанасий“ край чирпанското село Златна ливада. По предание светата обител е основана през 344 г. от свети Атанасий Велики, веднага след Сердикийския събор. Освен преданието, за това събитие свои изследвания са правили и акад. Росен Милев и проф. Георги Алдъров, който проучва ватиканските архиви. Косвено тезата се потвърждава и от най-нови данни от германския историк проф. Манфред Клаус, цитиращ записки на самия светец, пазени в архивите на александрийската патриаршия, че четирите години от 344 до 348 светителят се е намирал на територията на сегашна България (между Ниш и Адрианопол (дн. Одрин) и именно тук св. Атанасий пише знаменития си труд за Светия Дух. Така този манастир се явява най-старият известен в Европа. В двора на манастира, южно от храма, има аязмо с лечебна вода, а на отсрещния хълм е Постницата – малка пещера, в която според преданието светецът е прекарвал в пост и молитва. Манастирът е свидетел на не едно и две чудотворни изцерения на хора, идващи с вяра и молитва към светеца. През 2003 г. манастирът се удостоява с височайше посещение – тук идва на поклонение александрийският патриарх Петрос VII, който подарява икона на св. Атанасий, рисувана в Александрия. Днес иконата е изложена за поклонение в храма.
Светата Литургия за празника възглави Негово Високопреосвещенство Старозагорският митрополит Киприан, в съслужение със ставрофорен иконом Иван Иванов – архиерейски наместник на Чирпанската духовна околия, архимандрит Борис Бонжов – иконом на светата обител, много свещеници и дякони от епархията, както и протодякон Иван Петков. В богослужението като иподякон се включи и доц. д-р Костадин Нушев – преподавател по нравствено богословие в Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и експерт към Културно-просветния отдел на Светия Синод на БПЦ.
Прекрасните песнопения на този троен празник отново изпълняваше Софийският свещенически хор, с диригент иконом д-р Кирил Попов.
Тъй като манастирският храм е много малък, цялото богослужение беше изнесено пред него, на открито.
След архиерейската св. Литургия беше извършен водосвет, след което Негово Високопреосвещенство се обърна към всички дошли да почетат празника на светата обител със слово за празника и празнуваните светии. „Изказвам дълбока благодарност за светата богослужба, която бе огласена от хора на Софийските свещеници под диригентството на иконом Кирил Попов, които привнесоха духовна молитвена радост в нашето богослужение, щото славихме Бога с едни уста и с едно сърце… И ето днес те са наши гости, за да можем да изпитаме радостта от прекрасното им пение, които да възгласят светата служба, за да можем наистина с една уста и с едно сърце да славим Бога като събратя и ревностни православни християни, които пазим Закона Божий. А именно – щом имаме любов помежду си, всички ние сме Христови ученици, и по това ще разберат, че сме Христови. Огромна благодарност от епархийския ни съвет на отец Кирил и моите събратя свещенослужители, че днес уважиха нашата покана и дойдохте да служим заедно. Бог да ви помага в трудовете ви и на свещенослужението ви, и дай Боже, традицията на Свещеническия софийски хор да продължи години наред и занапред, за да можем да се радваме на вашите добри песнопения и красивите гласове, с които огласяте богослужбата“, каза в края на словото си митрополит Киприан.
Отец Кирил Попов благодари от сърце на Негово Високопреосвещенство за поканата и топлото гостоприемството и пожела на Старозагорския архиерей и всички негови съработници крепко здраве, благоденствено и мирно житие, и все така ревностно служение за Божия прослава.

Поклонническо пътуване под покровителството на св. княгиня Милица

На 2 и 3 септември 2017 г. поклонническа група, водена от доц. д-р Павел Павлов, посети Сърбия. Двудневното пътуване е част от програмата поклоннически пътувания, организирани от Поклоническо-просветния център „Св. Йоан Рилски“ към Софийската света митрополия, и с участието на енорията на храм „Св. св. Кирил и Методий“ (кв. „Красно село“), чийто предстоятел протоиерей Стефан Стайков беше и духовен надзорник на групата.
Манастир Любостиня
Пътуването мина под покровителството на св. Милица – съпруга на св. княз Лазар, чийто живот и дела са свързани с местата, които групата посети. Въпреки краткото време поклонниците имаха възможност да видят много светини в братска православна Сърбия, да контактуват с близките до нас и по вяра, и по език сърби, както и да участват в архиерейската богослужба в неделния ден. Добрата организация на пътуването и топлото гостоприемство на съседите ни позволиха на гостите не само да видят и научат много нови неща, но и да станат част от живота на посетените епархии.
Първият обект на пътуването беше манастирът Любостиня край град Тръстеник. Светата обител е основана от св. княгиня Милица в края на 14. век. След битката на Косово поле (15 юни 1389 г.), в която загива сръбският княз, и след като най-големият ? син става пълнолетен, тя се оттегля от светския живот и отива в основания малко по-рано от нея манастир. Приема монашество под името Евгения и събира около себе си вдовици на православни воини, загинали в битката срещу османските нашественици. Прекрасната съборна църква е посветена на Успението на Пресвета Богородица и е типичен пример на храм, построен в моравски стил. Край северната стена на притвора, вляво от входа, е гробът на св. Милица, където и досега се покоят нетленните ? мощи. В манастира Любостиня се замонашва и вдовицата на серския деспот Углеша, с монашеското име Ефимия. Тя е смятана за най-видна представителка на средновековната сръбска книжовност, автор е на няколко средновековни поетични произведения, най-известното от които е химнът в похвала на св. княз Лазар. Св. Ефимия е и основна фигура при спасяването на мощите на св. Петка от османските нашественици и пренасянето им от Търново през Видин в Сърбия след завладяването на българската столица. Светата княгиня Милица също участва в това богоугодно дело. Поклонниците от България бяха топло посрещнати от една от монахините, която разказа за обителта и за живота на светиците.
Стенописи в манастир ЖичаСледващата спирка беше манастирът Жича – сръбска царска лавра от началото на 13. век, разположен в покрайнините на град Кралево. Светата обител е изградена от първия сръбски крал – св. Стефан Неман Първовенчани, и е седалище на неговия по-малък брат, първия сръбски архиепископ – св. Сава. Дълго време Жича е традиционно място за коронация на сръбските владетели, а днес девическият манастир е и седалище на жичките епископи. Съборната му църква е изградена в рашки стил и е посветена на Възнесение Христово („Св. Спас“). В нея са запазени два живописни слоя: по-старият е от 13. век – т.нар. „Златен век“ на сръбското църковно изкуство, а по-новият е от 14. век и носи характерните особености на т.нар. Палеологов ренесанс. Манастирът Жича е чудесен пример на християнското разбиране за синергия, на взаимодействието между духовно и светско. Докато другите големи сръбски манастири, основани от Неманичите, като Студеница и Хилендар, са изцяло ориентирани към монашеското отшелничество и откъсването от света, Жича, като център на сръбската архиепископия и място за коронация на светските владетели, е съчетавал в едно двете страни от живота на православните. Характерно за князете и кралете от династията на Неманичите, а и за техните съпруги, е, че в определен момент от живота си всички приемат монашество и се оттеглят в своите „задужбини“ – обители, построени от тях, за спасение на душите им.
С историята на манастира поклонниците се запознаха от презентация, прожектирана в притвора на храма. Към св. обител за неговата 800 годишнина е изграден огромен паркинг за големия поток поклонници от цяла Сърбия, както и голям магазин за църковни книги и сувенири.
Обедната почивка на групата беше в град Кралево, след което всички посетиха новопостроения катедрален храм, посветен на св. Сава Сръбски.
Последният манастир, посетен от поклонниците в съботния ден, беше Велуче – малък, девически манастир, разположен край река Сребреница, недалеч от гр. Тръстеник. Там гостите бяха посрещнати топло от сестрите, една от които първо разказа за св. обител, а след това почерпи всички с кафе в двора на манастира.
Църквата на манастира е в моравски стил и е посветена на Въведение Богородично. Построена е в края на 14. век от ктиторите Оливер, Деян, Братан и Константин, чиито портрети са изобразени на западната стена на наоса. Има още запазени прекрасни стенописи от 15. век, а иконостасът и иконите на него са от началото на 19. век.
Лазарица, вечерВ края на деня, преди настаняването в хотела, поклонниците посетиха за кратко църквата „Лазарица“ в град Крушевац. Този храм е най-старият, изграден в моравски стил, и е построена от св. княз Лазар между 1377 и 1380 година в рамките на крепостта в тогавашната му столица. Посветен е на св. първомъченик Стефан. Няма запазени стенописи вътре, но външната каменна украса с характерните розети е уникална и сравнително добре запазена. Тук се съхраняват и частици от мощите на св. княз Лазар. Според местните предания именно тук воините, тръгнали към Косово поле, получават благослов и последно причастие преди да поемат срещу османските нашественици
В неделния ден групата от София имаше прекрасната възможност да присъства на архиерейската св. Литургия в храм „Св. Иоан Кръстител“. Тази нова църква е издигната на хълма Багдала, над Крушевац, на мястото, където комунистическата власт избива много сръбски свещеници и монаси в средата на 20. век. Св. богослужба беше предстоявана от Негово Преосвещенство Крушевацкия епископ Давид, а в съслужение с него бяха ставр. ик. Живан Коич, ставр. ик. Слободан Пешич, българският протойерей Стефан Стайков и протодякон Андрий Йелич. След литургията поклонниците от България бяха не само щедро нагостени от домакините, но имаха възможност и да си поприказват с тях. Изключително приветлив беше и епископ Давид, който освен владика на епархията, е и професор по Християнска етика в Богословския факултет на Белградския университет, специализирал е в Атина и Париж.
По съвет на крушевацките свещеници след още едно посещение на църквата „Лазарица“ и обедна почивка в Крушевац, групата посети манастира Наупаре, който иначе не е част от програмата. И определено отклонението си струваше – църквата (посветена на Рождество Богородично) в малката обител, основана през 14. век, е с може би най-красивата фасада – богато орнаментирана, с изключителни розети, особено двете големи от западната страна. Гостоприемен и приветлив се оказа и игуменът, отец Дамаскин, който разказа на гостите историята на манастира.
Последно поклонническата група посети манастир Каленич в Шумадийска епархия, чийто храм „Въведение Богородично“ е изключително красив представител на моравската школа. Построен е в началото на 15. век от протовестиарий Богдан, един от велможите на деспот Стефан, син на св. Лазар и св. Милица. Отново прекрасни розети и богата каменна пластика на фасадата, както и добре запазени стенописи вътре в храма.
Манастир Каленич
Натрупали красиви впечатления, доволни, духовно обогатени, поклонниците се прибраха в София късно вечерта, благодарни и на организаторите за пътуването, и на прекрасните домакини за посрещането.

 

Още снимки може да видите в албум Православна Сърбия