Skip to content

Света Гора Атон – 1

От години си мечтаех да отида на поклонение в Света Гора. Разни познати ми обещаваха да ме вземат с тях, определяхме дати и когато датите наближаваха, познатите изчезваха… А сам човек да отиде там за пръв път е трудно, дори невъзможно. Света Гора не е туристически обект, има тежка бюрокрация, сложен пропусквателен режим, а на всичкото отгоре е в чужда държава, говорят чужд език. Абе сложно е… Поне за мен.

 Останки от голямата базилика на римския град Филипи

Останки от голямата базилика на римския град Филипи

Късметът ми се усмихна през пролетта на 2008 г. Заминах с група по проект „Атон в българската култура и словесност“ към Нов български университет. Най-вече със съдействието на писателката Емилия Дворянова, за което съм й безкрайно благодарен.
Тръгнахме с малък бус още по тъмно на 31 май 2008 г. По пътя нямахме проблеми. Целта ни беше Кавала. Първата ни сериозна спирка обаче беше във Филипи – успяхме (поне аз) да разгледаме останките от този някога голям град, в който е проповядвал апостол Павел. След Филипи продължихме към Кавала (десетина километра по на юг). Тук вече разполагахме с повече време за почивка, разходка и разглеждане. Успях да се кача (заедно с Марин) до останките от крепостта, да се разходя из стария град, да видя и акведукта. Пихме (аз – кафе, Марин – бира) в едно заведение точно срещу църквата Панагия (така се казва и Старият град) над пристанището. От Кавала тръгнахме в ранния следобед.
Пристигнахме в хотел „Акти Урануполи“ още по светло, така че дори имахме малко време и за плаж.

Манастир Симон Петра, основан през 1257 г. - поглед от морето

Манастир Симон Петра, основан през 1257 г. - поглед от морето

На сутринта на 1 юни закусихме рано и тръгнахме към самия град Урануполи (хотелът е на около 5 км от него). Тук си взехме визите (диамонитирион) за влизане в Света Гора Атон. Към 9 и нещо се качихме на ферибот „Св. Панталеймон“ (билет 7 евро), с който стигнахме до главното светогорско пристанище Дафни. Корабът се движеше близо до брега и, естествено, през цялото време бях ококорен и жадно поглъщах гледките, особено на впечатляващите, кацнали на брега, манастири като Дохиар, Ксенофонт и Росико. Да, и снимах, но все още умерено – тепърва предстоеше цялото пътуване.
В Дафни останахме около час, за да изчакаме по-малкото корабче „Св. Анна“. С него минахме покрай още по-атрактивните манастири Симон Петра, Григориу, Дионисиу и Св. Павел и стигнахме до арсаната на скита Св. Анна. Св. Анна е най-големият скит на Света Гора. Представлява конгломерат от множество малки къщички (келии), накацали по югозападния склон на планината, точно под връх Атон (2033 м). Скитът се намира в землището на манастира Великата Лавра.
Тук се сблъскахме с първото голямо изпитание – качването от пристанището до кириакона (главната, неделна съборна църква на скита) по едни стръмни стъпала и пътеки, високо горе. Пристигнахме към 14 часа, когато монасите вече почиват и около час чакахме и се мотахме наоколо. Когато най-после монахът, отговарящ за настаняването, се появи, първо малко поспори, че не може да ни настани, защото нямаме резервации, но в крайна сметка ни прие. Вечеряхме (в Света Гора има по две хранения на ден, а в понеделник и през пост – само едно), влязохме и в църквата, поклонихме се на мощите на св. Анна (част от ногата й), както и на чудотворната икона на майката на Богородица. Обиколихме и околните келии, аз дори стигнах до един склон над Неа Скити (съседен скит в посока Св. Павел).

Част от скита Света Анна

Част от скита Света Анна

От древни времена в Света Гора са установени 20 главни (царски) манастира, подредени в строга йерархия, с точно определени граници. Повечето от тях са киновии (общежителни). Всички по-малки скитове и келии в землищата им са на подчинение на съответните главни манастири. На практика на полуострова съществуват всички форми на монашество – големи общежителни манастири, по-малки общежителни и необщежителни скитове, отделни келии (къщички за по няколко монаха с малък параклис към тях), кавии (още по-малки къщички, без храм), отшелници в пещери или колиби или пък бродещи из полуострова. Главният храм на манастирите се нарича католикон, а на скитовете – кириакон. Първото означава „главен“, а второто – „неделен“, тъй като там цялото братство се събира само за празник. Спорно е къде животът е по-тежък – в общежителния манастир или в келиите, разположени в тази южна скалиста пустиня. В манастира има пълно подчинение на игумена, истинско безусловно себеотдаване. За сметка на това пък животът е някак по-лек, има повече време за молитва. В келиите, особено по-изолираните, монасите са заети през по-голямата част от времето си с труд, за да осигурят прехраната си, живеят в по-лоши условия, но са някак по-свободни, подчинение само на стареца или на себе си, ако живеят сами. Всъщност повече за Света Гора можете да прочетете и в интернет – тук, тук и тук.

Главната църква (кириакон) Света Троица на скита Кавсокаливия

Главната църква (кириакон) Света Троица на скита Кавсокаливия

Сутринта на 2 юни службата започна в 6 часа, което беше добре за начинаещ като мен (в големите манастири службата обикновено започва в 3-4 часа). Литургията беше в малката гробищна църква (параклис) „Живоприемен Източник“.
По план следваше посещение на скит Кавсокаливия – до там отидохме пак с корабчето „Св. Анна“. Естествено, слязохме пак по стръмния път до пристанището на Св. Анна, а после пак се катерихме от арсаната на Кавсокаливия до кириакона й. Много хубав скит, кацнал на южния склон на Атон, пак под върха, с чуден изглед към откритото море. Малък, тих и спокоен. С прекрасен съборен храм (Света Троица), рисуван от Митрофан Зограф, същият който е рисувал и църквата на Зографския манастир. Пихме кафе и узо, хапнахме локум и се поклонихме на мощите на кавсокаливийските светци в олтара на главната църква.
От Кавсокаливия поехме, вече пеша, към Великата Лавра. Един от най-тежките пътища, които някога съм минавал, по пътеки и сред камънак, който би озорил и местните мулета. Всъщност други хора не срещнахме, а и следващите дни, като казвахме откъде сме минали, всички ни гледаха с респект.
Пътят минаваше през келията на св. Нил Мироточиви – отбихме се в пещерата, в която е живял и в която е бил гробът му, но в самата келия не влизахме, вече беше обедно време и монасите почиваха.

Главният вход на Великата Лавра - първият в йерархията манастир в Света Гора, основан през 963 година от св. Атанасий Атонски

Главният вход на Великата Лавра - първият в йерархията манастир в Света Гора, основан през 963 година от св. Атанасий Атонски

Във Великата Лавра пристигнахме късно следобед. Настаниха ни без проблеми. Успяхме да присъстваме на вечернята и вечерята. Тук се оказа, че има и топла вода, която ми дойде много добре. Само дето не си носех хавлия, но в жегите бързо се изсъхва.
Великата Лавра е първи в йерархията на светогорските манастири, основан е от св. Атанасий Атонски през 10. век. Действително много голяма обител с впечатляващи сгради, църкви, светини. До самият вход е църквата, в която е чудотворната икона на Пресвета Богородица-Кукузелиса (за нея повече вижте в житието на св. Йоан Кукузел). В двора е друга чудотворна икона – св. Богородица Икономка. Сред многото мощи в този манастир се пази главата на св. Василий Велики и кръстът на св. Атансий Атонски. Около самия манастир има нещо като селище с всякакви стопански и жилищни постройки за работниците, келии, вкл. и хеликоптерна площадка. Спахме заедно с още двама българи в едно помещение, общо 9 човека.

Църквата Св. Богородица Портаитиса, край портата на манастира Ивирон (???? ???? ??????) - в храма се съхранява чудотворната икона Св. Богородица Портаитиса (Вратарница; Иверска)

Църквата Св. Богородица Портаитиса, край портата на манастира Ивирон - в храма се съхранява чудотворната икона Св. Богородица Портаитиса (Вратарница; Иверска)

Рано сутринта на 3 юни (изпуснахме закуската) хванахме бус за Ивирон. Пътьом спряхме при извора, който бликнал когато св. Богородица се е явила на св. Атанасий. В Ивирон (трети в светогорската йерархия манастир) също успяхме да се поклоним на светините (прочутата чудотворна икона на св. Богородица Портаитиса (Вратарница, наричана и Иверска), както и на мощите на десетки светци), напазарувахме от добре заредения магазин, при прочутия му стопанин отец Яковос, който обича и да подарява, не само да продава.
След това се поехме по една не много стръмна, приятна (в сравнение с предишната) за ходене пътека към столицата Карея. Пътят минаваше покрай манастира Кутлумуш, който, естествено, посетихме. Точно пред главния му вход има аязмо, което лекувало очни проблеми. Измих си очите с лековитата вода, но не ми изчезна късогледството. Явно не заслужавах. :)
Кутлумуш е точно до Карея, така че веднага след него влязохме в градчето. Минахме покрай една фурна и си взехме топъл-топъл и изключително вкусен хляб. После следваше скитът Св. Андрей. Някога бил руски, сега по-скоро интернационален, този скит е общежителен и в него е най-големият храм на Атон и трети по големина на Балканите. Самият скит по-скоро си е като манастир. До главният му вход е и атонската семинария, наричана Нова Атониада. Оставихме си багажа (първо, естествено, бяхме почерпени с узо и локум) и се устремихме към самата Карея. С Мариан и Алексей отидохме и до една отдавна изоставена келия – Св. Йоан Златоуст, която някога също била руска, но сега е в руини.

Новата Атониада - духовна семинария на Света Гора Атон, вдясно от главния вход на скита Свети Андрей (Серай), до Карея На заден план се вижда връх Атон

Новата Атониада - духовна семинария на Света Гора Атон, вдясно от главния вход на скита Свети Андрей (Серай), до Карея На заден план се вижда връх Атон

Вечеряхме невероятен боб, приготвен от отец Максимос – определено по-вкусен не бях ял дотогава. На Света Гора е забранена употребата на месо, празничната кухня е с риба. Рядко се консумират и яйца, мляко, сирене. Когато тук сме в пост, там са в строг пост. Храненето става по определен ред – с камбанка сигнализират кога да започнем да се храним и кога да спрем, през цялото време се четат жития и други душеполезни текстове. Но едва ли някой ще остане гладен – храната е достатъчна и много вкусна.
С Алексей си спечелихме нов приятел – отец Теодохос, който упорито се опитваше да ни откаже от цигарите. За съжаление – без успех. :(

Сутринта на 4 юни службата беше тържествена – Отдание на Пасха. Поклонихме се и на главата на ап. Андрей Първозвани, пазена в тази обител. Закуската си беше великденска – варени яйца и козунак. След храна се отправихме към площадчето, на което спират автобусите, за да чакаме транспорт за Дафни. Докато чакахме, аз се отбих до Протата – главната църква на цялата Света Гора, в която е и най-почитаната икона – Св. Богородица-Достойно Ест (Аксион Естин). С риск да изпусна автобуса, успях да се поклоня на тази реликва.
С бусчето слязохме до Дафни, откъдето хванахме ферибот („Аксион Естин“ – като че ли знаеха, че току що съм целувал иконата, чието име носи) – за Зограф.
На излизане от Света Гора задължително се минава през митница (ако минаваш от Дафни) или през проверка на митничар на самия кораб (ако е от някое междинно пристанище). Проверяваха обстойно багажа на някои хора, други ги пропускаха без проверка – аз бях от вторите, явно имах благочестив вид.
От Зографската арсана до манастира отидохме пеша. С гордост видях, че нашата света обител е една от най-големите и най-хубавите. Посрещна ни помощник архондаря Георги, който ни нагости с чорба и ни настани в стаите. Въпреки умората не седнах да почивам, а пообиколих – отидох в гробищната църква, поклоних се на гроба на отец Пахомий, качих се и да „малкия“ Св. Георги – параклис на хълма, западно от манастира. Планирахме да останем няколко дни в Зограф, но плановете ни бяха осуетени. На вечеря отец Пимен покани групата ни да си тръгне на другия ден – оказа се, че едно от изданията по проекта – сборникът „Успоредни поклоннически пътеписи из Света Гора 1844-2007“, не е посрещнат добре от братството, че те не са съгласни с някои от текстовете в него. Аз, пък и повечето от другите, нямахме нищо общо с това, но все пак дойдохме като екип и беше редно да си тръгнем като екип.

Зографският манастир - поглед от запад, от хълма на Малкия Свети Георги

Зографският манастир - поглед от запад, от хълма на "Малкия" Свети Георги

Е, не всички напуснахме Света Гора веднага… Беше навечерието на Спасовден и присъствахме на бдението за празника – аз не издържах на цялото, прибрах се да поспя малко, след това пак отидох за литургията.

Манастирът Дохиар - на св. Архангели, основан през 10. век. На преден план - църквата Св. Петър и св. Онуфрий, вдясно от главния вход

Манастирът Дохиар - на св. Архангели, основан през 10. век. На преден план - църквата "Св. Петър и св. Онуфрий", вдясно от главния вход

Рано сутринта на 5 юни, веднага след службата, аз и Мариан тръгнахме пеша към Зографската арсана, оттам през арсаната на Констамонит, все покрай морето – до манастира Дохиар. Там се поклонихме на светините (най-вече на прочутата чудотворна икона на Пресвета Богородица-Скоропослушница). Попитахме дали можем да останем да спим, казаха, че не може и веднага тръгнахме към съседния манастир – Ксенофонт. По незнайни причини не можахме да намерим пътеката, въпреки че уж беше означена с табелки. Два пъти се връщахме и пак тръгвахме, заседнахме край морето, някъде по пътя Мариан си загуби и фотоапарата. На третия път видяхме пътя и се оказа много лесно да стигнем. Явно св. Георги (който е светец-покровител и на Зограф, и на Ксенофонт) ни е проверявал и изпитвал. В Ксенофонт ни застигнаха още двама от групата – Влади и Пламен, другите вече бяха излезли от Света Гора. След малко мрънкания все пак ни приеха и настаниха – в чудна стая над морето, до банята – отново с топла вода (в Зограф даже нямаше вода по етажите). В личната ми класация Ксенофонт е най-красивият манастир. Тук присъствахме на всички служби, поклонихме се на светините, вечеряхме, закусвахме.

 Част от манастира Ксенофонт - стария католикон Св. Георги и езерото със дебелите червени рибки

Част от манастира Ксенофонт - стария католикон Св. Георги и езерото със дебелите червени рибки

На сутринта на 6 юни тръгнах сам към руския манастир Св. Пантелеймон (Русико). При него ме застигнаха Влади и Пламен. В тази обител трудно се влиза, трябваше да чакаме „екскурзовод“. Това на практика е най-големият като разгърната площ и големина на сградите манастир, но доста различен от другите като архитектура, типично руски, някак разхвърлян, няма крепостни стени и кули като другите. Това е така, защото е граден доста по-късно, когато вече не е имало опасност от пирати и други разбойници. Все пак успяхме да се поклоним на светините, включително на част от мощите на св. Лука, на св. Пантелеймон, на св. Серафим Саровски и много други. Трябваше да тичаме към пристанището, за да хванем кораба за излизане, но успяхме в последния момент да се качим и благополучно да излезем от Света Гора. Отново с ферибота „Св. Пантелеймон“, с който и влязохме. И пак съвпадение – току що поклонил се на св. Пантелеймон, си тръгнах с кораб с неговото име.

Храмове (Успение Пресвета Богородица в средата) в руския манастир Св. Пантелеймон (Росико)

Храмове (Успение Пресвета Богородица в средата) в руския манастир Св. Пантелеймон (Росико)

Гледайки от кораба атонския бряг, вече го виждах с други очи. По-зрели някак. Хората също ми изглеждаха различни, а може би и аз на тях – брадясал, мръсен, но със светнал поглед.
На пристанището на Урануполи ни чакаха останалите от групата и ни заведоха в едно заведение да ядем хтаподи и миди. Е, и да пием узо. След това се прибрахме в хотела.
Естествено, топнах се и в морето, нищо, че беше дъждовно.

Сутринта на 7 юни с Мариан отидохме пеша до другото пристанище, откъдето взехме ферибот за остров Амуляни. Прекосихме пеша островчето и се настанихме на най-чудния плаж, който бях виждал дотогава. Малко по-късно дойдоха и другите. След като порядъчно изгоряхме, се преместихме в една от пристанищните кръчми. Следобяд се прибрахме в хотела.
А рано на 8 юни потеглихме за София.
Върнах се променен. И изпълнен с очакване отново да се върна на Света Гора Атонска.

Още снимки от Света Гора можете да видите в албуми Света Гора Атон и Зографски манастир.

От други места в Гърция – в албуми Православна Гърция и Гърция.