Баптистерий Св. Лидия
Една от най-хубавите ми екскурзии с Искони беше в Беломорска Гърция между 26 и 28 септември. Водач на групата беше д-р Павел Павлов.
Първата ни спирка беше в Драма. В центъра има прекрасен парк около изворите на Св. Варвара. Там е и едноименната църква. Използвах времето докато другите се захласваха по патиците и гъските в езерото да се разходя малко и посетих гробищната църква Вси Светии и огромната квартална църква Св. Пантелеймон. В последната ме посрещна много любезен свещеник, който се опита да говори с мен, но неговият български беше по-зле и от моя гръцки (който пък е съвсем зле). Все пак беше дружелюбен.
От Драма се насочихме към Кавала, като спряхме първо преди Филипи, до един нов баптистерий, посветен на св. Лидия. Указано е мястото, където според преданието св. апостол Павел е покръстил първата европейка – именно св. Лидия. Явно и в днешно време мястото се използва за кръщения. Следваше спирка при разкопките на древния град Филипи, където “апостолът на езичниците” за първи път се е подвизавал в Европа. Не влязох с групата, тъй като само преди 3 месеца бях разгледал руините и не ми се даваха още 3 евро за вход. Използвах времето да се разходя до близкото градче Кринидес, където посетих църквата Св. Христофор.
След Филипи се насочихме към град Кавала, но не спряхме в него, а го заобиколихме и отидохме до пристанището на Керамоти, откъдето взехме ферибота за остров Тасос. Настанихме се в хотелче в Потос, в югозападната част на острова, оставихме си багажа и веднага тръгнахме към Теологос – много приличащо на родопско градче, високо в планината, с хубави кръчми, една от които уважихме.
Прибрахме се в хотела вече по тъмно.
Манастир Св. Архангел Михаил на Тасос
Сутринта на 27 август станах рано и се разходих по плажа. Беше облачно, а и нямаше време за плуване, затова си останах само с намокране на краката. След закуска потеглихме. Първо посетихме манастира Св. Архангел Михаил – (девически) метох на светогорския манастир Филотей. В стария храм се съхранява чудотворна икона на св. арх. Михаил и пирон от св. Кръст Господен. Поклонихме им се и пак потеглихме, този път за Алики – останки от древно селище, на южния бряг на о. Тасос. След като разгледахме руините се насочихме към главния град на острова, откъдето взехме ферибот за Керамоти. На практика за тези два дни направихме обиколка на целия остров по крайбрежието му. Много хубав, зелен, различен от другите гръцки острови Тасос е известен със своя мед, със своя зехтин и със своя мрамор. Меда и зехтина опитах, мрамора само го погледах. :)
От Керамоти се насочихме към Кавала, прекрасен град, който пак преди 3 месеца бях разгледал. Затова пропуснах посещението в крепостта, но я обиколих отвън и се разходих из живописните улички около нея. Отново отидох до църквата Панагия в стария град, но и този път беше затворена. Седнах в едно кафене срещу нея за втори път и пак си поръчах любимото кафе елинико глико…
Манастир Св. Богородица Икосифиниса
След Кавала посетихме девическия манастир Св. Богородица Икосифиниса, наричан и Козница, в планината Пангея (Кушница), между Кавала, Серес и Драма. Много хубав манастир, посрещнаха ни добре и ни почерпиха, както си е редно. Въпреки, че точно тук разправят как манастирът е пострадал през Втората световна война от българските окупатори.
На път за Атон спряхме и в комплекса Света Лидия, близо до Аспровалта, над морето. Това не е истински манастир, а по-скоро учебно-възпитателен център за деца и юноши. Но внушително направен. Д-р Павлов сподели, че тук вече идват като на лагер през лятото и български деца.
В Урануполи пристигнахме по тъмно и се настанихме в четиризвездния хотел Акти – в същия в който бях и през май-юни. Далеч е от града, но това не ми попречи да отида пеша до любимото си заведение там и да вечерям още по-любимите хтаподи с гръцка салата и узо.
Гробът на геронда Паисий Светогорец
Сутринта отидохме вече организирано до Урануполи и се натоварихме на корабчето “Кап. Фотис”. Разбира се, докато чаках не пропуснах да се отбия в градската църква “Св. Константин и Елена”.
Туристическото корабче направи един тур покрай западния бряг на Света Гора до Агио Павлу и обратно, като на отиване се движеше на около 200 метра от сушата, а на връщане се дръпна още по-далече. Все пак се виждаха част от манастирите от тази страна на полуострова и хората се забаляваха. На мен ми беше тъжно, че съм толкова далече от Света Гора.
Но пък се превърнах в един момент на екскурзовод, като обяснявах на висок глас при кой манастир сме и какво се вижда. Около мен постепенно се събраха хора и жадно гледаха ту картите, ту брега, слушайки ме къде сме. Включително и чужденци – все пак на френски, руски и български “Зограф” и “Дохиар” звучат сходни…
Последната ни спирка от това пътуване беше край Суроти, село до Солун. Тук, в исихастирия Св. Иоан Богослов е гробът на Стареца Паисий Светогорец, тук има и частици от мощите на св. Арсений Кападокийски в едноименната църква. Валеше дъжд, но това не ми попречи да се поклоня на гроба, с любимата ми книга в ръка – “Писма” на Паисий Светогорец. Дъждовните капки милостиво скриха сълзите.
Църквата Св. Архангели на манастир Св. Наум до Охридското езеро
И последно за 2008 година – между 17 и 19 октомври печатницата в която работя (Европринт) направи тиймбилдинг в Охрид. Ясно е, че на такова място няма да пропусна да посетя всички възможни църкви и да се поклоня на мощите на св. Наум Охридски и св. Климент Охридски. Успях да посетя и музеите и църквите, които бях пропуснал при предишното ми идване тук. Успях да присъствам и на две служби – на вечерня в “Успение на Пресвета Богородица” – Каменско и на литургия в “Св. Климент и Св. Пантелеймон” на Плаошник. Това всъщност се оказаха и двете единствени действащи църкви в Охрид, град който някога се е хвалел с 365 храма. То църквите и сега не са малко, но повечето са затворени или са музеи. А и в действащите беше доста празно – 10 човека на неделна литургия в църква, в която са мощите на св. Климент… тъжно… Но факт. От Св. София ме изгониха защото съм с фотоапарат… Но пък в няколко други църкви хората бяха много любезни, още повече като разбираха, че съм от България. Сравнявайки това пътуване с другото от преди по-малко от месец, в Егейска Македония, контрастът е огромен. В хората, не толкова в природата или в сградите. Дано Бог помага на вярващите в Република Македония!
Амин.
