Манастир Св. Параскева край Родоливо
Още при първото ни ходене на Света Гора започнахме да мислим за следващото. В един разговор с отец Викентий (Зографски) той спомена, че през зимата е много хубаво на Атон, тихо, спокойно. С Пламен и Влади решихме, че е добра идея да отидем там веднага след Нова година, хем да си починем от светската суета тук, хем да видим един голям празник там – Рождество Христово. Не споменах в предния текст, но мисля че всеки знае – на Света Гора важи старият календар, юлианският. Съответно неподвижните празници са с 13 дни по-късно, отколкото тук, в България.
Започнахме да се подготвяме отрано, пратихме до Зограф факсове с молби за визи, но така и не получихме отговор. Междувременно Влади и Пламен се отказаха от пътуването. Освен, че нямахме визи, времето беше студено и снежно, по новините постоянно говореха за стачките на гръцките селяни, за блокираните пътища и т.н. Въобще всичко беше като че ли настроено срещу нашето пътуване.
Но нали съм си тъп и упорит – аз не се отказах.
Славянобългарски манастир Св. вмчк Георги - Зограф
Близък приятел предложи да искам виза директно от поклонническото бюро в Солун, а други пък ми предложиха да им отида на гости в новият им апартамент в Паралия Офринио – малко селце на брега на Бяло море. Само да стигна някак до Серес и ще ме вземат… Оказа се обаче, че на 2 януари може да няма автобуси за там. Пак не се отказах – тръгнах с влак. На гара Родополи в Северна Гърция слязох от влака София – Солун и се прекачих на влак за Серес. От там с кола ме закараха до Офринио. Дори в Гърция валеше сняг, който съвсем до крайбрежието преминаваше в дъжд. Това не ни попречи на 3-ти да си направим разходна из района – отидохме до Амфиполи, както и до манастира Св. Параскева край Родоливо. Много хубав манастир, девически. Посрещна ме монахиня негърка. Определено не очакваха някой поклонник да се появи в снега и студа… Но ме поканиха, показаха ми светите мощи, чудотворната икона, почерпиха ме кафе и сладки.
На 4 януари ме закараха рано сутринта до Урануполи, взех си диамотириона (визата) без проблем и в 9:45 вече бях на кораба. Почти нямаше поклонници. В Атон не валеше сняг, но пък дъждът не спираше. Корабът за малко да подмине Зографската арсана, дорбе че тръгнах по-рано да се приготвям да слизам – очевидно не очакваха в това време някой да ходи в нашия манастир. Но ме стовариха без проблем. Минах пътя до Зографския манастир пеша в дъжда и горе вече бях мокър. Като че ли беше нагласено – първият човек, който ме срещна там беше отец Викентий, чиято беше идеята по това време да съм там.
Заведе ме в архондарика (стаята за посрещане на гости), където бумтеше голяма печка на дърва. Стоплих се, изсуших се, почерпиха ме кафе и локум. Георги, помощник-архондаря ме настани в една близка стая при един манастирски работник – Иван. Този Иван се оказа доста свестен човек.
Пребиваването през зимата на Атон е много благодатно – спокойно, няма хора, времето предразполага да си седиш в килията, а не да скиташ. А то и службата преди и за Рождество Христово е доволно продължителна и сложна, така че няма шанс да ти доскучее. Четири дни бях там – все валеше. В малките спирания на дъжда все пак отидохме с Иван до пещерата на св. Козма, до “Малкия” Св. Георги – на хълма отсреща. Е, не можах съвсем да се стърпя и на 5 януари, след като видях след литуургия, че не вали потеглих към Ватопед. Точно горе на билото заваля, и не спря до другия ден. И да се върнех обратно, и да продължех все щях да съм мокър. Затова в крайна сметка отидох до Ватопед, макар и вир вода. С което шашнах тамошните монаси, не свикнали да виждат напоследък такива поклонници, готови на всичко за да стигнат до някоя светиня.
Манастирът Ватопед - детайл
Почерпиха ме с узо, кафе, локум, предложиха ми направо да ме нахранят, но аз отказах. Заведоха ме в католикона, показаха ми главните светини и най-вече зондакия – част от пояса на Пресвета Богородица, който се съхранява там. Дадоха ми и лентички, осветени на реликвата – казват, че помагали за лекуване на бездетие и разни женски болести. Напазарувах си в магазина им и окончателно ошашавих ватопедските монаси, като отказах да остана да спя там, а бодро тръгнах обратно в дъжда към обителта на Св. Георги – Зограф.
Тръгнах си на 8 януари. До Солун ме закара същият Иван, с нас пътуваха и двама зографски послушници. По пътя минахме през Суроти и спрхме да се поклоним на гропа на стареца Паисий Светогорец. В Солун бяхме по тъмно и се отбихме само в Св. Димитър – църквата с мощите на покровителя на Солун е отворена до късно. Оставиха ме там, а аз до полунощ (когато беше влакът ми) се мотах из града.
Влакът, слава Богу, беше отоплени проспах почти целят път до София. Която ме посрещна зарината с мръсен сняг и студена отвън и отвътре – имало газова криза… Що не си останах на Атон…
