Skip to content

Сапарева баня и Ресилово

Църквата Успение на Пресвета Богородица (1864) в с. Сапарево

Църквата Успение на Пресвета Богородица (1864) в с. Сапарево

На 1 и 2 август (събота и неделя) направих едно пътешествие до с. Ресилово и Сапарева баня. Отидохме с автобус до Дупница. Там се оказа, че има доста време до другия автобус и се добрахме до с. Ресилово пеша. Пихме кафе и хванахме автобус до с. Сапарево (квартал на Сапарева баня. Първата църква, която посетихме беше “Успение на Пресвета Богородица” (1864). Кацнала на един хълм над селото, това май е най-големият храм в общината и е много красив. Според легендата сапаревската църква  е построена с парите от съкровище, намерено на мястото на черквата след пророчески сън.
От Сапарево тръгнахме нагоре покрай реката и след кратък, но стръмен преход стигнахме до Сапаревския манастир Св. архангел Михаил (или Св. Рангел, както го наричат местните. Това не е действащ манастир, няма монаси, всъщност нямаше никой, но църквата беше отворена. На източната и южната стена има остнаки от стари стенописи.

Църквата Св. Стефан, от едноименния Сапаревобански манастир

Църквата Св. Стефан, от едноименния Сапаревобански манастир

Върнахме се обратно почти до селото и поехме по друг баир до параклиса Св. Троица (2000). Той също бе отворен, а наоколо имаше налягали почиващи. Оказа се, че е могло от Св. Архангел директно да се стигне по пътека до Св. Троица, без да се връщаме пак в селото, но не знаехме и така имахме две изкачвания. Но за следващият път ще знам.

В ранния следобед се върнахме обратно в Сапарево, хапнахме докато дойде автобуса и с него отидохме до съседното село, сега също квартал на Сапарева баня – Гюргево. Оттук, вече в страшен пек и през открити поляни се изкачихме до Сапаревобанския манастир Св. Стефан. Основан първоначално през средновековието, изгубен през османското робство, тази обител е възобновена през 1924 г. Бил е действащ за кратко, но сега нямаше монаси. Имаше обаче много поклонници. Посрещна ни и един от работещите там (строяха се нови сгради, вече може да се преспи там) – бай Стефан. Така че макар и да не беше вече истински манастир, получихме истинско светогорско гостоприемство – бяхме почерпени с ракия и до късния следобед не можахме да се откъснем, заседнали на сладки приказки. Под самия манастир има аязмо и параклис на Св. Стилиян Пафлагонийски. Върнахме се в Гюргево по друг път – по река Джерман, която сега повече прилича на строителен обект. В селото се отбихме да видим местната църква Св. Георги. Беше затворена, но както разбрахме това е защото в същото време свещеника, заедно с местния хор вече се е качвал към манастира, за да подготвят курбана за празника – 2 август православната Църква отбелязва пренасянето мощите на св. първомъченик и архидякон Стефан. Т.е. Сапаревобанския манастир имаше патронен празник.

Църквата Св. Никола (13. век) в центъра на Сапарева баня

Църквата Св. Никола (13. век) в центъра на Сапарева баня

Пеша отидохме до центъра на Сапарева баня, където видяхме църквата Св. Николай (от 13. век), по-новата Св. 40 мъченици и прочутият гейзер. Казват, че това е най-горещият гейзер в континентална Европа, водата излиза равномерно и е 103 градуса.
Вечерта, вече преуморени, но довлни се прибрахме при домакините ни в Ресилово, които не пропуснаха да ни нагостят обилно.

 В Ресиловския манастир Покров Богородичен

В Ресиловския манастир Покров Богородичен

На 2 август станахме рано и отидохме за утреня и литургия в Ресиловския манастир “Покров Богородичен”. Основан през 1927 г. това е един от малкото наистина действащи манастири в България (девически, с 4 монахини в момента). Макар че както и местните споделиха, е малко смущаващо това, че в женския манастир обитава и мъж-монах. Надявам се да е временно, защото канонът забранява смесените монашески обители. Иначе си личеше, че повечето сгради и главната църква са новопостроени. Нетипично за девически манастир е и липсата на цветя. Дори в саксия нямаше… Към обяд манастира и околността се напълниха с хора, съчетали разходката в Рила с верските си задължения да запалят по една свещичка.
Преди да си тръгнем посетихме и гробищната църква на Ресилово – Св. Николай (1853). Много хубав храм.
Прибрахме се с директен автобус от Ресилово до София.

Снимки можете да видите в албум Сапарева баня