Skip to content

Седемте престола, Черепишки и Кремиковски манастир

На 3 юни 2007 г. (неделя) пътувахме с една екскурзия на Искони до манастирите Седемте престола, Черепишки и Кремиковски, с водещ Краси. По пътя спряхме за малко при едни водопади до Лъкатник.
Седемте престолаСледваше манастира наричан Седемте престола, край Своге, до с. Осеновлак. Името му идва от уникалната архитектура – в малката му църква има 7 престола – главният е на Рождество Пресветая Богородица, другите (по часовниковата стрелка) са на Седемте братя Макавееви, Св. Седмочисленици, Св. архангел Гавраил, Св. Благовещение Пресветая Богородица, Св. Безсребърници Кузма и Дамян и Св. първомъченик и архидякон Стефан. В момента е по-скоро туристически обект, отколкото действаща обител. Сегашната църква е строена около 1769 г., след като преди това е била разрушена от турците.
Според предание е бил основан от седем боляри или седем братя. Те основали и 7 близки села. Църквата е била както и сега изградена върху същите основи от седем отделни помещения-параклиси, всяко едно с олтар-престол, пригодни за църковна служба. Над него някога е имало и малка крепост, от римско време, част от останките още мога да се видят, ако се изкачите по стръмната пътека. Аз го направих. Друга легенда (по-вероятна) твърди, че Петър Делян е починал в манастира, който временно е бил и столица на България. Пръв игумен на светата обител е станал братът на българския владетел. Камбанарията се състои от две камбани (датиращи от 1799 г. и 1940 г.) с метално и дървено клепала. Първото е взето през 1799 г. от останките на Римската крепост. То е вдъхновило и Иван Вазов да напише стихотворението си „Клепалото бие“. Впечатляващ е и масивния полилей наречен “Хоро”, с изящна дърворезба и рисунки на религиозна тематика. Манастирът притежава и една подарена от руска императрица Екатерина книга – показаха ни я.
Оттатък река Габровница, течаща през землището на Седемте престола има и аязмо. Зад църквата е гробът на писателя с псевдоним Змей Горянин.

Черепишки манастир
Следващата ни спирка беше Черепишкия манастир Св. Успение Богородично в Искърското дефиле на Стара планина. Много хубаво място, също свързано с Иван Вазов – има стая и чардак, в които писателят е пребивавал, а сега са нещо като музей. Един словоохотлив чичко с удоволствие ги показва и разказва на посетителите. От манастира и природата около него е повлиян и Алеко Константинов и написва пътеписа „В българска Швейцария“.
Манастирът е построен по времето на цар Иван Шишман. След това многократно е опожаряван и разрушаван. В края на 16. век църквата му е реконструирана от св. Пимен Софийски (починал тук през 1610 г., според преп. Паисий). Запазени са стенописи от 19. век, запазена е и костницата (от 1784 г.), кацнала на скалите над стопанските сгради. Една от постройките е строена с дарение на богат турчин‚ чиято дъщеря получила изцеление в манастира‚ наричат я „Рашидово здание“. На практика комплекса е в две части – за монаси и поклонници. Действащ е, но колко са монасите – не знам. Един обаче има със сигурност – направи ни водосвет за здраве.
Близо до манастира са останките на бившата Духовна семинария, съвсем наскоро върната в София, а вече всичко на мястото й е разбито и запустяло. Включително и храмът й – Св. Климент Охридски. Жалко. Жалко за църквата, която не пази и поддържа храмовете си.

След Черепишкия манастир спряхме за малко да погледаме (и снимаме) уникалният природен феномен, наречен Ритлите, до село Лютиброд.

Църквите на Кремиковския манастирПътуването ни завърши с посещение на Кремиковския манастир Св. Георги Победоносец. Страхотно място. В него изобщо забравяш какво има в подножието му – мръсна София и още по-мръсният комбинат Кремиковци. Няма и помен от мръсния вьздух, природата наоколо е прекрасна.
В манастирът живее само една монахиня – матушка Хиония, от руски произход е, но много любезна, грижи се и за двете църкви и сградите, посреща с удоволствие посетителите. Има и котки, разбира се.
Стенописи от църквата Св. Георги на Кремиковския манастирИма две църкви – по-малка и стара, Свети Георги, строена по времето на цар Иван Александър. Разрушена от турците тя отново е вдигната през 1493 г., обновена през 1611 г., скоро реставрирана. Прекрасните стенописи са от там някъде – 13. и 14. век. Особено хубави и известни са ктиторския портрет, както и изображенията на Св. Георги Победоносец.
Новата църква – Покров Богородичен е от 1902 г., голяма и хубава, добре поддържана. Иконостасът й май е по-стар.
Определено трябва по-често да се качвам до този манастир, хем е и на няколко километра на София!

Снимки от пътуването са в албуми България и София.