Около почивните дни за 1 май бях на екскурзия в Черна гора с фирма “Искони” (водещ Георги Тодоров). Тръгнахме на 28 април, след солидно забавяне на границата минахме в Сърбия. По обяд спряхме в Жича – царска лавра, която посещавам за трети път, много хубав манастир. Снимахме, накупихме си книги. Обедна почивка направихме малко след това по течението на река Рашка, на разклона за манастир Студеница. Тъй като си носех сандвичи не стояхме на едно място, а се разходихме с Влади и Дияна из района.
Границата с Черна гора пресякохме пак по река Рашка, при пункт Драченовац, пак с много чакане. В късния следобед посетихме манастир Джурджеви ступове край Беране. Хубав малък манастир, с много любезни монаси. В храма имаше мощи на св. ап. Лука, св. Анастасия, св. крал Урош, св. Петър Цетински и др.
Вече след залез слънце пристигнахме в Мойковац, където в хотел “Палас” вечеряхме и се настанихме за спане.
29 април 2012 г.
Морача – главната църква и православен пчелен кошер :)
Объркан от смяната на времето на другия ден се ококорих рано-рано и се разходих около хотела – край река Тара, снимах църквата непосредствено до хотела, но така и не можах да я видя отвътре, не я отвориха рано, макар да беше неделя. Закусихме и потеглихме към Морача.
Манастирът Морача е прекрасно място над едноименната река. С Влади първо влязохме в малката църква “Св. Никола” и заснехме почти всички стенописи, които макар и сравнително нови (1639), бяха много хубави. Голямата църква “Св. Успение Богородично” е основана 1252 г. от Стефан, син на крал Вукан и внук на Стефан Неман (св. Симеон Мироточиви). Благодарение на пробивността на Георги (водач на групата) успяхме да влезем и в дяконикона (само мъжете) и да видим наживо най-хубавите и най-стари (13 в.) стенописи в Морача – сцени от живота на св. пророк Илия.
В главната църква се пази и ръка (лявата) на св. Харалампий, която ни беше открита за поклонение.
Много от групата си купиха ракия от Морача, която обаче явно не беше бутилирана добре – отвориха се всички бутилки и за дълго автобусът смърдеше на казан. Тази на Влади я доизпихме следващите дни.
Под манастира има водопад, който снимахме и по-отдалече.
След това се насочихме към столицата на Черна гора, Подгорица. Приятно градче. Първо посетихме старата църква “Св. Георги” под хълма Горица (от него идва името на града). След това видяхме новостроящата се катедрала “Възкресение Христово” (грандиозен строеж) и малката църква “Възнесение”, непосредствено до него. През обедната почивка с Дияна се качихме до бившия дворец на крал Никола I и посетихме храма “Св. Димитър” до него. Пътьом си купих бутилка вино “Вранац” и няколко вида сирене, много хубави и двете, не издържаха повече от ден. Направи ми впечатление, че алкохолът в Черна гора е неоправдано скъп – ракиите бяха по 12 евро и нагоре, не знам защо. Предполагам е защитна цена някаква.
Малко след Подгорица сряхме да се поклоним в манастира Дайбабе (Дајбабе) – с пещерна църква. Обителта е основана 1897 г. след чудно видение, което е имал овчарят Петко (след това иеромонах Платон). Основател и пръв настоятел е бил преподобни Симеон Попович († 1941).
Следващата ни спирка беше край Шкодренското (Скадарско) езеро, където имахме почивка. Хубав изглед, но нищо особено, поне не и оттам, където спряхме.
След преминаване в един много голям тунел (Созина, 4189 метра!) най-после видяхме Адриатическо море при Бар. По крайбрежния път минахме покрай прочутия остров Св. Стефан (сега частен хотел) и стигнахме на залез слънце до Будва. Набързо посетихме стария град с православната църква “Св. Троица”, видяхме близките до нея католически църкви, гробището, но за съжаление не можахме да се качим на цитаделата, която беше вече затворена. По тъмно стигнахме до хотел “Александър”, и, след малко перипетии, се настанихме и вечеряхме. Успях само да си топна краката – водата беше студена и не ставаше за нощно къпане.
30 април 2012 г.
Превлачки манастир
В понеделник се насочихме към Которския залив (Бока которска), като първо посетихме Превлачкия манастир на остров Св. Михаил (Михолска превлака, наричан и Островът на цветята) край Тиват. Малката обител има църква “Св. Троица” (1833), в която се пазят мощи на светите Превлачки мъченици.
След това, пак през тунел, стигнахме до Котор – един прекрасен град в дъното на едноименния живописен залив, обект на ЮНЕСКО и има защо.
Старият град е триъгълник, опасан със здрава крепостна стена и вода от две страни, от третата е планина, но пак с крепости. Самият залив е също трудно превземаем. И все пак всеки, който е поискал е владеел Котор, вкл. и цар Самуил. Подозирам, че жителите, предимно търговци, сами са се предавали. Градът най-дълго май е бил венециански. Чак до Наполеон, който също не е пропуснал да го владее.
Църквите Св. Лука (на преден план; 1195) и Св. Никола (отзад, 1909) в Котор
В Котор посетихме двете православни църкви – “Св. Лука” (1195, ориентирана с олтара на югозапад) и “Св. Никола” (1909). След това с цялата група посетихме католическата катедрала “Св. Трипун” (символ на града). Изградена през 809 г., след като са откупени мощите на св. вмчк Трифон, после достроявана и променяна през 12-и, 16-и век и досега, в ризницата й се пазят мощите на св. Трифон, много стари икони, църковни одежди и утвар. Видяхме и музея на морето. През обедната почивка с Влади и Дияна предприехме едно тежко изкачване до крепостта Св. Иван – на върха на планината над града (3 евро вход). Не засичах време, но качването и слизането бяха повече от 2 часа. Струваше си, изгледът е неповторим, можете част от него да видите на снимките и видеоклипа, които заснех. Слязох умрял от жажда, но за щастие намерих едно аязмо зад “Св. Никола”, което ми даде възможност да оживея докато купихме и минерална вода.
Видяхме и католическата църква Св. Мария на Реката (Колеђате; 1221), в която са мощите на местната светица Озана. Посетих и църквата на Францисканския манастир.
В повечето стари църкви, независимо дали католически, или православни, има запазени стари стенописи, май още от византийско време.
След Котор се насочихме към Пераст – малко градче на същия залив, в което видяхме катедралата само отвън, но за сметка на това с корабче отидохме до живописното островче Св. Богородица на скалата (Госпе од Шкрпјела), с католическа църква с чудотворна икона на Божията майка със същото име и музей. Островът е изкуствен, ръкотворен, вдигнат (15 в.) с натрупване на камъни. Църквата първоначално е била православна, днешната е от 1630 г. Всяка година на 22 юли се прави фашинада (наредени една до друга лодки) до и около островчето и се хвърлят нови камъни за неговото разрастване и укрепяване. В близост е също атрактивното и вече естествено островче Св. Георги, на което има Бенедиктинско абатство и е недостъпно за туристи.
След Пераст продължихме да обикаляме залива, минахме с ферибот напряко през стеснението и пак през Тиват се прибрахме в Будва. Този път по светло – успяхме да идем на плаж и най-после истински да се топна в морето и да поплувам.
За съжаление удоволствието ми развали един грозен инцидент – един младеж открадна чантата на една жена от групата и тръгнах да го гоня. Не успях да го хвана, но поне взех чантата, вече без портфейла в нея, т.е. и без документи. И докато през следващите два дни ние обикаляхме поредните забележителности, тази жена се занимаваше с вадене на нови документи в Подгорица. Добре поне, че консулът ни в черногорската столица се оказа свестен и свърши работа доста бързо.
1 май 2012 г.
Част от Стария Дубровник, гледан от стената. Изпъква Доминиканският манастир вляво, в дъното – пристанището и остров Локрум
Деня на труда отпразнувахме в Дубровник. Рано потеглихме за границата с Хърватска, но това не ни спаси от чакането с часове. Болно е с тези граници между съвсем нови държави, доскоро били едно. Но пък Дубровник не е град, който да задържи дълго лошо настроение. Е да, беше пренаселено, пълно с туристи от целия свят, но има защо.
Тук пак не се движихме с групата. С Влади и Дияна първо посетихме катедралата “Успение Богородично” (Velika Gospa), в чиято ризница се пазят мощи на св. Власий, покровител на Дубровник. След кратка разходка из стария град се качихме на стената на крепостта (вход 70 куни, не приемаха евро и платих с кредитна карта) и я обиколихме цялата. Пак направих глупавата грешка да не си нося вода и заради жегата утолих жаждата си на доста солена цена горе на крепостта.
Но пък видяхме целия стар Дубровник отгоре в подробности, буквално го обиколихме и изучихме. След като слязохме, пак се разходихме из уличките, посетих църквата на Францисканския манастир, хапнахме сладолед и доволни си тръгнахме, пак да висим на границата – този път в обратна посока.
Снимки има в албум Дубровник.
На прибиране спряхме в град Херцег Нови. Тук посетихме православната църква “Св. архангел Михаил”, слязохме и до католическата църква “Св. Леополд”, където се покои местният светец с това име, качихме се до крепостта, но вече беше затворено.
В самия край на деня спряхме в манастира Савина, където успях да хвана края на вечернята и така поне за малко поне веднъж да присъствам на богослужение на това поклонническо пътуване.
Савина по предание е основан от св. Сава Сръбски. Днес има две църкви в манастира, голяма и малка, и двете посветени на Успение Богородично. В голямата има чудотворна икона – Св. Богородица Савина. Посетихме и ризницата (музея).
Прибрахме се по тъмно в Будва.
2 май 2012 г.
На следващия ден предстоеше посещение на всъщност най-големите православни светини в Черна гора – Цетинския и Острожкия манастир. Първо посетихме старата столица Цетине. В манастира в града бяха доста нелюбезни, но все пак се поклонихме на мощите на св. Петър Цетински, основател на обителта, на дясната ръка на св. Иоан Кръстител, която се пази тук, разгледахме и ризницата. След това основната група се насочи към музеите (обходен билет 10 евро), но аз и Дияна се разходихме из града (на мен повече ми приличаше на село) и посетихме Влашката църква (името й идва от владики, владетели, не от власи), старото гробище, видяхме май всички забележителности и седнахме да почиваме на сянка и да чакаме групата. Според мен 4 часа са прекалено много за разглеждане на Цетине.
Следобед се насочихме към Острог.
Острожкият манастир e основан през 17 в. от свети Василий, бивш епископ на Херцеговина. Горният манастир е на 1700 м надморска височина, лепнат за отвесни скали, където, в две малки пещери, има църкви – “Св. Въведение Богородично” (на долното ниво, където са мощите на св. Василий Острожки) и “Св. Кръст” (на горното ниво).
Днешния му вид е от 1923-1926 г., когато след пожар главната част от комплекса е унищожена.
Пътят от шосето за Никшич е доста стръмен, тесен, с много завои, но монасите гордо споделиха, че досега никой поклонник не е пострадал там.
Под горния, по-стар манастир, на равно място е долният, с църква посветена на Св. Троица (1824). Малко над нея е друга църква, съвсем нова, “Св. Станко” – в нея се пази ръката на мъченика Станко (овчар, убит от турците на 15.септември 1712 г., защото отказал да приеме исляма).
На връщане спряхме за малко в Подгорица, да вземем ограбената си сънародничка, вече сдобила се с документ и се насочихме към Мойковац, да пренощуваме.
3 май 2012 г.
Последният ден от екскурзията премина предимно в път. Първо минахме по дължината на прочутия каньон на река Тара, втори по големина в света. Много красиво място. Изобщо Черна гора е случила на хубава природа, ама тая природа не е случила на хора. Доста мръсно – и в планината, и по морето.
При големия мост на реката спряхме за почивка и веднага се лепна един да ни иска по 3 евро на човек такса за посещение на резерват “Дурмитор”. А ние бяхме на пътя между два града, в резервата хич и не мислехме да влизаме. Доста спорихме, но не се дадохме. После ни спряха полицаи, явно онзи се беше обадил, че има лоши българи, които не дават да ги рекетират. Но полицаите се оказаха разумни хора и, като разбраха къде сме били спрели, ни пуснаха да си вървим. Минахме границата със Сърбия близо до Плевля, пак с много чакане.
Последно посетихме манастира Милешева – отдавна мечтано от мен място. В този манастир най-после се поклоних на мощи на св. Сава Сръбски. Милешева е задужбина на крал Стефан Владислав (1234-1243). Като зет на цар Иван Асен II, св. Владислав издейства да пренесе мощите на чичо си св. Сава от Търново в Милешева. Там те се съхранявали до 1594 г., когато Синан паша ги взел и ги изгорил в Белград. Оцеляла само част от ръката на Св. Сава.
В Милешева е и прочутата фреска на Белия ангел, видях я на живо, но за съжаление не можеше да се снима вътре. Другите оцелели стари фрески (13 век) също не са за пренебрегване.
През 1466 г. в Милешево Стефан Косача се прогласил за “херцог на Свети Сава”, откъдето придобива името си областта и държавата Херцеговина (също и градът, в който бяхме преди 2 дни). Тук е коронясван (1377) и кралят на Босна Твръдко I.
Самият манастир днес е много хубав, скоро обновен, посетихме и ризницата му, пазарувахме си книжки и иконки. Много любезни монаси и монахини, само дето не даваха да се снима вътре.
Накрая следваше един дълъг преход нашир през цяла Сърбия и пристигнахме късно през нощта в София.
Снимки от пътуването има в албуми Черна гора, Православна Черна гора и Православна Сърбия, а както споменах по-горе и в албум Дубровник.