Skip to content

Бачковския манастир и Асеновград

На 17 юни 2007 г. (неделя) пътувахме с поредната екскурзия на Искони – до Бачковския манастир и Асеновград.
В Бачковския манастир
Първо отидохме до манастира – ставропигия Св. Богородица, вторият по големина у нас. Основан е през 1083 г. от византийския пълководец от грузински произход Григорий Бакуриани и неговия брат Абазий. От онова време е останала само костницата, на няколкостотин метра от комплекса. Един от възходите на манастира е по времето на цар Иван Александър, негов ктитор, свидетелство за това са и неговите изображения по стенописите. Смята се, че тук е бил заточен и св. Патриарх Евтимий, след падането на България под османско робство. Може би тук е бил и погребан, но това не е доказано.
След като е бил разрушаван по време на робството, той отново и отново е възобновяван. Стенописи от трапезарията в Бачковския манастирОстаналата и днес църква Св. Богородица е завършена през 1604 г. Богатите и запазени до днес стенописи от трапезарията са от 1605 г. Прочут е и стенописът на външната стена на трапезарията, според някои е най-големият в България. В храма също има хубави стенописи, но едва се виждат по черните сажди. В църквата се пази и чудотворната икона на Богородица, и този ден имаше опашка от поклонници пред нея.
В комплекса има още два храма – Св. Архангели (от 13.-14. век) – в северния двор до главната църква, и Св. Никола (1834) – в южния двор. Видяхме ги и двете, но не влизахме вътре. Все пак и отвън се виждат стенописите на Захари Зограф от 1841 г. Талантливият, но безкрайно суетен художник не е пропуснал и тук да нарисува собствения си портрет.
Цар Иван Александър - стенопис от притвора на църквата над костницата на Бачковския манастирВлязохме в костницата – уникално място, с уникални запазени стенописи (от 11.-12. век) и на двата етажа (горният е бил храм, на долния под големите дървени капаци на пода могат да се видят костите на много монаси, погребани тук). Трудно се влиза вътре, но все пак се уредихме – снимки има (както и от цялото пътуване) в Албум Асеновград. Разходихме се и из района. Като цяло мястото е хубаво, храмовете – още повече. Но за мен и този манастир вече не света обител, а по-скоро туристически комплекс. По пътя към него се вие плътна колона сергии, мирише на скара и бира, изобщо чувстваш се като на панаир, не на свято място. Глъчката е страхотна. Беше по време на Петровия пост и скарите наоколо ме подразниха, но още повече ме подразни тавата с печено агне, която изнесоха по едно време от самия манастир и понесоха нанякъде към поляните. Не, че аз спазвам винаги стриктно постите, не. И не е редно да съдя, ако някой друг не ги спазва. Но се очаква в един манастир да ги спазват. Поне за пред хората.
Долу, край пътя Асеновград – Смолян, при отклонението за обителта може да се види и Бачковския двупадов водопад. За целта трябва да влезете в едно от заведенията, ако ще снимате най-добре е да е от терасата му.

 Иконостасът в църквата Св. Богородица - Благовещение в Асеновград, с чудотворната икона на БогородицаВ Асеновград пристигнахме следобед. Първата ни спирка беше църквата Св. Благовещение (наричана и Богородица Рибната), под която е и аязмото с параклис Св. Иоан Предтеча. В параклиса таванът е рисуван от Захари Зограф. Изобразен е и прор. Захарий, познайте чий портрет възпроизвежда :)
В аязмото плуват рибки, но това не пречи пред него да има опашка от местни и гости, желаещи да си напълнят шишета с лековитата („рибкина“ както я нарекоха) вода.
Голямата църква горе е много хубава, има чудотворна икона на Богородица. Вдясно от входа, пристроен за южната стена на църквата има параклис, посветен на св. Архангелски Събор.
Част от колоните и вътрешността на църквата Св. Георги в кв. АмбелиноСлед посещението на Св. Богородица – Благовещение и аязмото се насочихме към кв. Амбелино. Там изчакахме една баба на около 90 години да ни отключи поред храмовете в района. Първо посетихме голямата и внушителна църква Св. Георги (построен в периода 1845-1848 г. като български храм). Край него е имало и училище. Храмът е толкова голям, че трудно може да се заснеме отблизо. Доколкото знам е най-големият в района. Има три купола. Интересен е и иконостасът, също и стенописите. Вътре се съхраняват много икони, включително и пренесени от други храмове. Впечатляващи са капителите на колоните – със странни фигури, оцветени. Кулата-камбанарията също е внушителна, тук е работел първият часовник в Асеновград, направен през 1872 г.
Точно срещу Св. Георги Амбелински е малкият храм Всях Светих, строен през 18. век за енориашка гробница. Повечето запазени икони от този параклис се съхраняват в голямата църква до него.
Следващата ни спирка беше в близките параклиси „Св. първом. и арх. Стефан“ и „Св. св. безсреб. и чудот. Козма и Дамян“. Двата на практика са в една сграда. Строени са през 18. век. Някога тук е бил метох на Хилендарския манастир. С тях е сързана една от най-значимите местни истории (или легенда) – че тук през 1773 г. е склопил очи преп. Паисий Хилендарски. Дали наистина е така не е доказано, но е сигурно, че светията е пребивавал тук в края на живота си. В параклисите и в близката енорийска църква Св. Георги могат да се видят икони на преп. Паисий, нещо рядко срещано и за съжаление без възможност за продажба на копия на поклонниците.

Външноизографисана камбанария с часовник, в двора на църквата Св. Успение БогородичноПоследният храм който посетихме в Асеновград е църквата Св. Успение Богородично (наричана и Дълбоката, също и Месихора). Храм с древна история. Сегашния си вид има от началото на 19. век. За стенописите има надпис: „Този храм се изографиса от Христо Зограф Сотиров 1822 г.“. Впечатляващият иконостас е от 1821 г., правен е от майстори от Мецово (виж текста ми за Гърция). На средните царски двери старобългарският лъв е изправен със скиптър в лапата. Не липсват и двуглавите орли, както и много, сложни и богати орнаменти, включващи различни библейски и житейски мотиви. Част от дърворезбата на иконостаса е позлатена. Жената, която седеше на пангара се оплака, че не стигалите парите за повече позлата. Лично според мен си е по-хубав без нея, нека е чисто дървото, с неговия си цвят. Иконите от иконостаса са рисувани от Христо Димитров Самоковец и синовете му Димитър и Захари Зограф.
Камбанарията на храма е от 1877 г., богато изрисувана (наскоро), под нея има малък параклис – кръщелна.
Част от иконостаса на църквата Св. Успение Богородично
Това е накратко за посещението ни в Асеновград (Станимака) – един град, наричан и „Малкия Ерусалим“ заради много храмове в и около него. Бил е такъв и все още е – видяхме и новостроящи се църкви. Посетихме малка част от това богатство. Но си обещах когато имам възможност отново да го посетя, този път за няколко дни, така че да мога да видя, ако не всичко, то поне колкото се може повече.
Снимките от цялото пътуване са в Албум Асеновград.