Skip to content

Камбаните – на оръдия…

„Много е полезно, когато манастирът е отдалечен от света, от исторически забележителностии светски шум. Също и манастирите с голяма посещаемост много пъти се отклоняват от истинската си цел и често от манастири се превръщат в предприятия. Затова и някои епископи съвсем справедливо пожелават сами да ги владеят, защото монасите трябва да обичат и да пазят нестяжението, както са обещали пред Бога. За съжаление обаче те не се ограничават в рамките на необходимото и простото, както за себе си, така и изобщо за манастира. Затова и приемат дарения от вярващите, вместо да ги подтикват да помагат на бедните наши братя, които страдат. Стигат дотам да изцеждат даже потта на бедните и пълнят манастира си с множество кандила и камбани, мислейки, че така се славослови Бога. Този род благочестие обаче е като благочестието, което имаха много руски клирици, които станаха причина (без да го искат) кандилата, полиелеите и камбаните да станат оръдия и да започнат да стрелят по самата Христова Църква.“ (Старецът Паисий Светогорец, Писма, 2004)