Skip to content

Сърбия и Косово 2013

6 – 10 юни 2013 г.

 

На 6 юни тръгнахме с колеги от Богословския факултет на Софийския университет “Св. Климент Охридски” на поклонническо пътуване в Сърбия и Косово. Водач на групата беше проф. Иван Желев, което беше огромен плюс, заради многото му познания и познанства. Иначе организатор е студентският съвет, представляван от колегата Павел Петев.

Св. Константин и Елена в НишАмбициозната програма започна с посещение на Суковския манастир Св. Успение Богородично. Не за пръв път идвах тук. И всеки път все някакъв голям ремонт засичам – този път беше свален целият притвор и се градеше наново. Източната стена на старият беше запазени, заедно със стенописите си. За съжаление изпуснахме и утринното богослужение, а в този манастир монасите правят много хубава служба.

Втората ни спирка беше в град Ниш. Най-напред посетихме новоосветената (няколко дни преди посещението ни) църква Св. Константин и Елена, въздигната в чест на 1700-годишнина от подписването на Миланския едикт (Ниш се смята за роден град на св. император Константин). Хубав храм, внушителен. Може би прекалено внушителен, но все пак добре стои сред парка.

Следваше почивка в центъра на града, при крепостта и посещение на Съборната църква, Св. Троица. Хубава стара църква, с нови стенописи. Досега не бях ходил в Ниш, така че съм доволен от посещението. Не е кой знае какво, но и градът не е кой знае колко интересен.

В църквата в Раваница - мощите на св. княз ЛазарНасочихме се на север по магистралата, към Ресавските обители – манастирите Раваница и Манасия. И двата са средновековни, представители на моравската школа, първият е задужбина на св. княз Лазар, вторият – на сина му, св. деспот Стефан Лазаревич. Съответно там са и мощите им. За втори път ги посещавам, но такива красоти бих посещавал още и още, стига възможност да има.

До скоро най-северната точка на която бях ходил беше манастир Манасия. Но сега отпътувахме още по-насевер – до Белград. Пристигнахме привечер и се настанихме в хостели, аз специално в Таш Ин. Непретенциозно общежитие, но на перфектно място – на Ташмегдан, в самия парк. Не почивах много от пътя – в Белград винаги има какво да се види – тръгнахме на разходка с колегата Ники, уж към стария град, но се залутахме. В крайна сметка все пак успяхме да видим църквата Св. Марко, патриаршията, съборната църква, главната улица, Скупщината…

На 7 юни сутринта не се помайвах, а си направих сам един тур из центъра на Белград – един тръгълник от храм Св. Възнесение до Св. Сава и до Ташмегдан. След много бавене все пак успяхме да тръгнем на път – първата ни спирка беше Православният богословски факултет на Београдския университет. Хубаво място, малко завидях на сръбските си колеги – прекрасни преподаватели, прекрасен параклис, страхотна книжарница (ако имах повече пари щях да си тръгна с цял куфар книги, но се ограничих само с една; затова пък дебела и с картинки ;-)).

Ковилският манастирСлед това се насочихме на северозапад към Ковильския манастир (Ковиљ). Хубав манастир. Като архитектура и живопис не ме впечатли (тук на север вече преобладава барок, необарок, романтизми някакви западни), но пък хората… Изключително работливи монаси, че и гостоприемни. Показаха ни спиртоварната (то си е такова, не прост казан), цеха за производство на свещи, новият, чудесно зографисан параклис, посветен на всички Атонски светци, почти луксозната нова трапезария. Е тук ни почерпиха с ракии, кафе, сладки, сокове, както си е ред. Игуменът, Йегарски епископ проф. д-р Порфирий (Порфирије Перић) изнесе много хубава богословска беседа, но на гръцки. А проф. Желев превеждаше. Не разбрах защо. Но го имам на запис – вижте го в youtube.

Тъкмо си мислех, че с това се е изчерпало гостоприемството им (а то не беше малко дотук) и ни заведоха на ресторант – до манастира, край реката, на рибя чорба и пържена риба, със съответните салати, напитки и т.н. Е това вече ме срази! Срам ме хваща, като си помисля ние как бихме посрещнали гости, в някой наш манастир или във факултета. Единствено отец Пимен от Германския манастир може да съперничи, но и той би се затруднил така да нагости 40 и кусур чужди студенти. А епископ да почерпи… не си го представях. И това не беше последната трапеза!

В Св. Николай, Сремски КарловциТръгнахме си от Ковиль в късния следобед вече, минахме набързо през съборната църква на Нови Сад (Св. Георги) и отидохме за малко по-дълго разглеждане в Сремски Карловци. В тамошната съборната църква Св. Никола хванахме края на вечернята и взехме благословия от епископа на Сремска епархия Василий (Василије Вадић). За самите църкви какво да кажа – западни на вид, и от вън, и от вътре. Ами че то нали точно Сремски Карловци преподобния отец Паисий нарича “немско”, тук е идвал и той да чете. Тук всъщност по онова време е била сръбската патриаршия, видяхме до съборната църква патриаршеския дворец. Но нямахме време за много разглеждане. Ще идвам пак тук, това е ясно.

Върнахме се почти по тъмно в Белград. Но не седнахме да почиваме – част от групата отидохме на концерт на открито пред общината – Чешкият национален симфоничен оркестър плюс Емир Костурица и No Smoking Orchestra плюс Vrelo откриха дните на Прага в Београд. Ако не валеше, щеше да е по-добре, но дъждът не ни уплаши (и благодаря на Ваня за бирата! :)).

На 8 юни сутринта направих една разходка до Калемегдан. Не помня другите къде трябваше да са, но аз много държах да видя старата београдска крепост и църквите в нея. Малко се разочаровах, явно очакванията ми са били по-големи. Църквата Св. Петка (Параскева) се оказа нова, на по-малко от век, макар и изтигната в стар стил и на мястото на храма, в който някога са били мощите на св. Парашкева (те си й викат Сръбска, ние й викаме Българска или Търновска, румънците с къде по-големи основания я наричат Яшка, аз предпочитам да я наричам като гърците – Епиватска – на мястото, от което е била приживе). Другата църква до крепостта – Ружица е много атрактивна отвън, с обвитите в бръшлян стени, сгушена под Зиндан капия. Но отвътре не ме впечатли. Хубавото й обаче е, че е действаща – хванах малко от литургията. А крепостта – ами хубава крепост, внушителна, има за какво да се гордеят белградчани с нея. Ние в София си нямаме такова нещо. А и реките под крепостта – Сава вливаща се в Дунав, правят панорамата уникална. Видях и зоологическата градина. И джамията.

Манастир ЖичаПочти към обяд тръгнахме на юг, към Рашка и задужбините на първите Неманичи (Немањићи). Първата спирка беше в манастир Жича. Май за четвърти път го посещавам. Така че не съжалявах много за краткото време. Малко по-дълго се задържахме в Студеница. Там пък бях май за трети път. И този път успях да щракна няколко кадъра вътре без да ме хванат. Бързо-бързо тръгнахме още по-южно – към Косово. От север (пункт Ярине) се влиза в Косово много по-лесно, границата реално е сръбско-сръбска. А и режимът вече е по-облекчен от предното ми пътуване – може да се мине с лична карта, няма печати, няма изискване за влизане и излизане през един пункт. Отделно, че на самата граница ни чакаха йеромонах Фотий, игумен на новооснования преди 5 години манастир Девина вода, и архиерейският наместник на Косовска Митровица прот. Милия Арсович. Те ни заведоха до един чуден етно комплекс в сръбския анклав – Етно село Завичај в Банов До, до Звечан. Хубаво място, много гостоприемни хора, хубава кухня… и най-важното за един студент – всичко почерпка, от Рашко-призренския епископ Теодосий (Теодосије Шибалић). Самият владика отсъстваше – той пък бил по същото време на поклонническо пътуване в Русия със семинаристи. Но беше оставил заръки как да ни посрещнат.

За съжаление не можах дори да видя манастира Девина вода, в който пренощува част от групата – далече беше за пеша, особено посред нощ.

На 9 юни рано сутринта, водени от сръбските духовници тръгнахме към манастир Високи Дечани, където успяхме да хванем литургията. В богослужението се включиха и пътуващите с нас свещеници, освен местните, и йеромонах Йоан Станойков (българин от Босилеград) и иконом Петър Цанков (от Св. Влас). Службата беше перфектна. А и самият манастир – за мен Дечани е най-най-хубавият сръбски манастир. Както разбрах из пътуванията си из региона – така мислят и повечето православци.

След литургията се поклонихме на мощите на св. Стефан Дечански и отидохме на трапеза, водени от игумена на обителта архимандрит Сава. Макар и манастирска храна, хич не отстъпваше на ресторантската от предния ден. После имахме време за разглеждане (и снимане навсякъде).

Високи Дечани

Влизането в манастира този път беше по-леко, не ни взимаха паспорти и списъци както при предното ми идване тук. Дано се успокоят нещата някога в тази размирна “държава”, дай Боже.

Печката патриаршияСледващата спирка беше манастирът на Печката патриаршия. Тук сестрите този път бяха милостиви и не забраняваха снимането, така че успях да щракна още стенописи от вътрешността на този уникален храм – три църкви под един покрив, с общ притвор, с лепната четвърта за тях.

Последно посетихме манастир Грачаница. Тук все така не дават да се снима…

Минахме спокойно косовско-сръбската граница при Беране, на нашата граница също нямаше проблем и точно в полунощ бяхме в София.

Въпреки натоварената програма (много обекти за малко време) съм изключително доволен от това пътуване. Хубави хора за компания, хубави места за посещение, хубави светини за поклонение.

Снимки можете да видите в албуми: