На 16 юли 2018 г. най-после успях да отида до Израел, заедно с малка група вярващи, водени от иеродякон Иустин Зографски. Пристигнахме на летището на Тел Авив сутринта и първата ни спирка от поклонението беше в Лида, на гроба на св. вмчк Георги. Освен саркофага на св. Георги и частица от неговите мощи, в храма се пазят и вериги, в които е бил окован великомъченика. В манастира отсреща ни черпиха арабско кафе (с кардамон; по-късно от Иерихон си купих половин кило такова кафе и дълго вкъщи си спомнях за това пътуване с чаша кафе…).

През целия престой ни вози с бус един местен шофьор, арабин, Хишам – много добър човек. Той ни взе от летището, а след Лида ни закара в Елеонския руски девически манастир „Св. Възнесение“, на върха на хълма Елеон в Източен Иерусалим – където отседнахме за седмица, радвайки са на гостоприемството на сестринството, начело с игумения Варвара. В светата обител има параклис, построен над мястото на което е било първото и второто откриване на главата на св. Иоан, Предтеча и Кръстител Господен. В предверието на съборния храм пък е отбелязано мястото, на което по предание е стояла Пресвета Богородица и гледала Христовото Възнесение.
След настаняване и кратка почивка отидохме да се поклоним на камъка, от който се е възнесъл Господ Иисус Христос – на метри от руския манастир, но в параклис, държан сега от мюсюлмани. После посетихме „Пещерата на пророците“ – с гробници на прор. Малахия, Агей и Захария, в подножието на Елеон откъм Кедронската долина.

На 17 юли цялата група (общо 11 човека, от тях 3 деца) отидохме до Витлеем. Поклонихме се на мястото, където се е родил Иисус Христос. Разгледахме целият комплекс около него, посетихме и пещерата на убитите младенци отзад.
След това отидохме до Лаврата на преп. Сава Освещени – в пустинята, надолу по течението на Кедрон. Вътре в манастира пуснаха само мъжете, поклонихме се на мощите, пазени в обителта, но не разрешаваха снимането. За жените бяха изнесени мощи за поклонение отвън, почерпени бяха и с кафе и вода. Жегата беше ужасна.
След като се върнахме в Иерусалим, се отбихме до Гръцкият девически манастир на Елеонската планина „Възнесение Господне“. После отидохме до гробницата на Божията Майка в Гетсимания. В същата пещера са били и гробниците на родителите й – св. Иоаким и Анна. Вечерта цялата група бяхме на празнична вечерня в другия голям руски девически манастир в Иерусалим – Гетсиманския „Св. Мария Магдалина“ – за празника на св. преподобномъченица Елисавета (5 юли по стар стил), чийто гроб е в тази обител.
На другия ден, 18 юли 2018 г., бяхме и на празничната архиерейска св. Литургия в Гетсиманския манастир. Освен руски епископи, молитвено участие в богослужението взе и Негово Светейшество Иерусалимския патриарх Теофил III.
След св. богослужба сам си направих разходка из стария Иерусалим, поклоних се на Голготата и на Божи гроб. Посетих и музея на града в „Кулата на Давид“.  Искаше ми се да посетя и Рокфелеровия музей, но той, а и много други обекти в града имат странно работно време и така и неуспях да се вредя Нищо, другия път.
Когато се върнах в Елеонския манастир игуменката ни пусна да се качим на камбанарията на св. обител, която освен, че самата е много висока, е и на най-високата част на хълма източно от Иерусалим. За съжаление ниското слънце и маранята не дадоха възможност за хубави снимки към града. Но гледката беше зашеметяваща.

На 19 юли цялата група пътувахме до Назарет – градът в Галилея, където архангелът е съобщил Благата вест на Дева Мария: че ще роди Син Господен, който ще донесе Спасение. Посетихме само църквата при извора в центъра на стария град, където според православната традиция се е случило Благовещението. Налях си вода от този извор, която успях да донеса после чак до София.
Следващата ни спирка в този ден беше Кана, мястото на първото засвидетелствано чудо, извършено от Господ Иисус Христос – превръщането на водата във вино на сватбата. Православният храм, отбелязващ това събитие и мястото му е посветен на св. вмчк Георги.
След това отидохме до Тавор – малко сложно събитие, защото не разрешават до върха на хълма да се качим с нашия транспорт, а трябваше да чакаме местни маршрутки, съответно да им платим допълнително. Все пак успяхме да се поклоним, на мястото, което по традиция се смята, че е станало Преображението Господне. Монахините в обителта бяха много гостоприемни. Впечатляваща беше и Ездрелонска долина (Емек Изреел, долина Мегидо), погледната от високо.
На 20 юли 2018 г. рано сутринта бяхме на литургия при гроба на Пресвета Богородица, а после беше време за ново водно кръщение – този път в река Иордан. Радостно е, че мирният процес вече позволява да се топнем във водите й на вероятното мястото, където е бил кръщаван и Иисус Христос. Следваше посещение в близкия манастир на св. Герасим Иордански.

Следващия ден, 21 юли (събота), най-после цялата група обиколихме стария Иерусалим, почти следвайки Виа Долороса (букв. „Път на болката“) – предполагаемият път на Иисус Христос от влизането му в града, до разпъването му на Голгота. Маршрутът е установен през 14. век от францискански монаси и при положение, че самият град е разрушен и изравнен със земята през 70 г., а сегашните стени (и порти) на стария Иерусалим са от османско време (1538 г.), ясно е, че повечето улици и спирки по него са измислени. Все пак крайната точка, Гробът Господен, е истински, на оригиналното си място. Разбира се, днес не е в автентичния си вид.
Късно вечерта отидохме отново в храма на Божи Гроб за архиерейската възкресна литургия, която на това място се извършва винаги през нощта, както и на Великден в останалите православни храмове. В края на богослужението успяхме и да се причастим. И вече рано сутринта директно от стария Иерусалим потеглихме към летището – малко раничко, но нямахме време пък за други обиколки. И добре, че подранихме, защото някои от групата ни ги мотаха 2 часа на паспортния контрол.

Към обяд на 22 юли вече бяхме в София, уморени, но доволни от благодатното пътуване. Благодатно не само заради местата, които посетихме, а и заради начина – навсякъде, водени от отец Иустин се молехме заедно, четяхме и пеехме тропари и псалми, изобщо цялата седмица в Светите земи беше като едно дълго богослужение.

Още снимки от това пътуване може да видите в галерия Светите земи