Skip to content

Евия

На 7 юни 2015 г. екскурзия, организирана от студентските дружества ме отведе на о. Евия (популярен у нас и като Евбея). Градчето Каристос не е кой знае какво, но пък си направихме хубав плаж.
Венецианската крепост Бурдзи (Кастро; 1350) в Каристос, остров Евия

Църквата Св. Николай в Каристос, южната част на остров Евия

 

Мистра – последната византийска столица

На 14 и 15 май (събота и неделя) си направих малка разходка до останките на средновековния град Мистра (Μυστρὰς), намиращ се в центъра на Пелопонес.
Мистра е бил главен град и крепост на Ахейското княжество (създадено след падането на Византия под Латинско владичество), после на Пелопонеското деспотство. След възстановяването на Византия градът е даван на престолоснаследника.

Мистра
Чудотворната икона в църквата на девически манастир Св. Богородица Всецарица в МистраПрез 1448 година деспот Константин Палеолог е коронясан в Мистра като Константин XI за последен византийски император. През 1453 г. столицата Константинопол е превзет, а императорът пада убит. Пелопонеското деспотство остава единствената византийска земя, незавзета от османските турци. Покорено е окончателно през 1460 година. Последен владетел на Морея, а с нея и на Ахея, е Тома Палеолог, чиято дъщеря София Палеологина сключва династичен брак с великия руски княз Иван III, съответно е баба по бащина линия на първия руски цар – Иван Грозни.

Днес е малко селце на половин час път пеша над Спарта. Над селцето на един остър висок хълм са руините – останки от сгради, крепостни стени, но и цели църкви, доста добре запазени, плюс действащ манастир, цялото – обект на ЮНЕСКО. Над всичко стърчи добре запазената крепост на Вилардуен (строена 1249 г.).

Митрополитската църква Св. Димитър (1310) в Мистра, Долният град

Стенопис в църквата Св. Николай в Мистра - св. Дионисий АреопагитРано сутринта тръгнах от Атина с автобус за Спарта. Там се оказа, че съм изпуснал този за Мистра, има доста време до следващия и тръгнах пеша нагоре. В селото се настаних в хотел Mystras Inn – малък, скромен, но удобен. След малка почивка си направих една разходка нагоре до крепостта-музей. Страхотни църкви, много от тях със запазени стенописи. На следващия ден също видях каквото не бях видял вече, качих се още докато беше хладно до върха, т.е. до крепостта на Вилардуен,  а следобедно си тръгнах, този път вече с автобус до Спарта. В Атина се прибрах късно вечерта.

 

 

 

Снимки от това пътуване може да се намерят в албум Мистра.

Св. Варвара в Атина

На 10 май 2015 г. в квартал Агия Варвара в Атина, в едноименната църква там, част от синодалният комплекс с общежитие на Апостолики Диакония, пристигна ковчеже с мощите на св. вмца Варвара.
В самият храм и преди имаше частица от мощите на светицата, постоянно изложена за поклонение до чудотворната ѝ икона. Но сега пристигаше по-голяма част, която иначе се съхранява във Венеция, в храм Св. Мартин на о. Бурано, във Венеция.
Посрещане на мощите на св. вмчца Варвара, пристигащи от Венеция в едноименния квартал и църква в Атина
Мощите дойдоха много тържествено, с голяма лития която събра не само жителите на квартала, но и хиляди други атиняни. Бяха посрещнати от Атинския и на цяла Елада архиепископ Иероним. През седмиците в които бяха изложени за поклонение, денонощно потокът от поклонници не спираше. идваха от цялата страна, често водени от своя свещеник, който задължително отслужваше някакъв параклис, ако не да участва и в редовните богослужения. Много от гръцките епископи и митрополити също минаха да се поклонят.

Мощите на св. вмчца Варвара, пристигнали от Венеция в едноименния квартал и църква в Атина
Обитателите на общежитието си направихме график и давахме дежурства до мощите – да забършем, да слагаме тамян, да ги пазим, да преместваме даровете, когато се натрупат много, изобщо за всичко, което може да е необходимо…

Аз, с мощите на св. вмчца Варвара в едноименната църква в едноименния квартал на Атина

Мощите на св. Варвара останаха в Атина 4 седмици – двойно повече от първоначално предвиденото.

 

Още снимки от събитието може да намерите в албум Репортажи.